За любовта

“Здравей!”
Неговото сладко “р” прозвучава в ухото й.
Онова “р”, от което години наред й се разтуптяваше сърцето.
Сега я обзема топло чувство. И радост, че го чува отново. През хилядите километри разстояние.
– Здравей! – казва тя, а мислено добавя “приятелю”.

Гласът му я връща 27 години назад.
Беше като гръм.
В момента, в който погледите им се срещнаха. На изпращането за казармата на неговия най-добър приятел.
Бяха на 18.
Носеше я на ръце. Разсмиваше я.
А тя потъваше в очите му, най-яснозелените очи, пълни с любов.
Знаеше, че ще се оженят, щом свърши казармата.
Чакаше го и броеше дните. Още малко.
И тогава започна да мисли, умницата.
“Много сме млади, животът е пред нас”. “Той е много красив, винаги ще се съмнявам дали ще е само мой”. “Къде ще живеем?”, и още, и още глупости, с които я атакуваше умът й.
Срещна някой, за който след време се запита: “Боже, къде са ми били очите?” и забрави за любовта.

Мислеше, че всички мъже са като него.

След 27 години и много болка вече знаеше, че не е така.

– Мъже като него и като теб са голяма рядкост, сине! – каза вечерта на сина си.
Затова когато една жена срещне Любовта, е много важно да я познае и да има смелостта да я изживее. Такава, каквато е. Шарена. С хубавото и с лошото. Без съмнения и глупави въпроси. Да се довери на сърцето си.
Защото любовта е дар от Бога. Рядък дар.
И ако не го разбере, рискува след време да гледа живота си, но с други главни герои в него.

Изведнъж осъзна: Бог й даваше втори шанс. А тя пак претегляше “за” и “против”.

Благодаря ти, че се обади, приятелю!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.