За чакането на Бога

В едно село придошла реката и станало наводнение. Всички хора започнали да се евакуират. Отишъл кметът при попа в църквата и му рекъл:
– Дядо попе, хайде с нас! Всички хора напускат селото.
– А, чедо, аз ще се моля и ще чакам Бог да ме спаси.
Водата прииждала. Започнала да залива църквата. Попът се качил на горния етаж.
Дошли пожарникари. Сложили стълба до горния етаж.
– Дядо попе, идвай с нас! Всички хора се евакуираха.
– Чеда мои, аз ще се моля и Бог ще ме спаси.
Водата заляла църквата чак до камбанарията.
Попът се покатерил на камбанарията и се хванал за кръста, молейки се на Бог да го спаси.
Изневиделица от небето се появил хеликоптер с командоси.
– Дядо попе, дойдохме специално за тебе. Дай ръка да те спасим!
– А, момчета, аз ще се моля и Бог ще ме спаси.
Отлетял хеликоптерът.
Попът останал сам на камбанарията, вкопчен в кръста.
Водата се покачвала.
Вдигнал взор към небето и отчаяно извикал:
-Господи, толкова ти се молих, а ти защо не чу молитвите ми и не ми помогна?
От небето се чул глас:
– Аз толкова транспорт ти изпратих, но ти все отказваше.

Нямам какво да добавя.
Необичайно за мен.

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.