За изхода от пустинята

Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Исая 58:8

– Защо старателно избягваш темата?

– Защото не искам да си спомням, Господи. Не искам да си спомням датата, нито годината, искам да изтрия всичките картини.

– Време е.

Да разкажеш. Преведох те през това. Онзи ден на прегледа всичко е наред. Здрава си, даже по-здрава от преди.

Нали така започна пътят към твоето място.

Някоя друга жена има нужда да чуе и да се спре навреме.

 

– Ще охкам, ми, какво да правя?! – сопна се леля Мария от първото легло. Тук да не е сладкарница! Тук е болница и се охка.

Това бяха първите думи, които си пробиха път до съзнанието й след упойката.

Зарече се, че веднага щом излезе от тук,  ще отиде на сладкарница.

Повдигна със страх чаршафа. Благодаря ти, Боже!  И двете са си на мястото.

 

Леля Мария се надигна от леглото, придържайки с ръка тръбичките, който излизаха от мястото на липсващата й гърда.

От другата страна на леглото й същата гледка.

Още помнеше очите на жената пред нея, когато на гишето й подадоха документите със страшната диагноза.  И облекчението, че нейната не е такава.

Сложи слушалките на ушите и си пусна “Dancing Queen” от “Mamma mia”. Затвори очи и се пренесе на гръцкия остров на любовта.

 

Върна се вкъщи и първото нещо, което направи, беше да отиде на сладкарница с приятели. Да почерпи за здраве, и да заличи спомена.

Зарече се никога повече да не минава през това. Страх, безсилие, безпомощност, и колебание кой път да избере. Всичко друго беше отстъпило на заден план.

Бог й удари леко шамарче.

Да се освести и да живее, в пълнота, да прелива.

Сама се докарах до тук. С мисленето си, с начина си на живот, с емоциите си, с това, че позволявам да съм зависима от волята на другите и от обстоятелствата, със самотата.

Промени начина си на хранене, изхвърли млякото и сметаната и се научи на пие кафето чисто. Започна да обръща внимание какво яде. По капка отрова всеки ден се натрупва, ако не внимаваш.

Промени мислите си. Постепенно се освободи от “вонящото си мислене”, както казва Джойс Майер. Започна да се радва на всеки ден, на облаците,слънцето и малките неща. Започна да се радва на живота си.

Започна да чете и да търси себе си. Онази, истинската, без вече да й пука какво ще кажат хората и дали ще я харесват.

Смени приятелите си. Е, за известно време нямаше такива, но сега е богата с истински приятели, прекрасни хора.

Намери Бог и сигурността на това, че я обича. Такава, каквато е. Уникална.

Намери Любовта. По-точно, тя я намери в момент, в който изобщо не я търсеше. И остана, въпреки че изобщо не беше за харесване в този момент. Благодаря ти, Боже, че ми го прати!

И реши, че има причина Бог да я преведе през това. И през всичките други изпитания в живота й.

За да помага на други жени да не стигат до там.

Да разберат, че те са причината за всичко, което им се случва.

И да живеят.

Да имат щастливи семейства и щастливи деца, които да растат пълноценни и обичани.

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.