За брода в реката

Когато минаваш през водите, с теб ще бъда, 
и през реките, те няма да те потопят;
когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш
и пламъкът няма да те опали. Исая 43:2

Излезе от офиса в тъмната вечер.
– Най-после!
По-бързо, имам Женска среща Мисия! – мярна се в главата й и ускори крачка.
– Защо бързаш?! – промъкна се тихичкото гласче. Няма записани. Едва ли някой ще дойде.
Точно на Мисия!
Явно всички са си я намерили. Или нещо не правиш както трябва?!
И изведнъж сякаш го чу:
– Не можеш да преведеш някого през брод, през който първо ти не си преминала!
Спря се под светлината на лампата и сякаш видя алеята в Морската като пълноводна, буйна река, през която трябваше да премине.
Реката на живота.
На места буйна и опасна, на места спокойна и ласкава.
Пълна с подводни камъни и дълбоки вирове, но има брод и когато го намериш, от камък на камък, с малки крачки, с големи подскоци, ту бързо, ту бавно, ще преминеш през нея – до Моето Място.
– Върви, ще те преведа!
А после ти ще преведеш други жени!
Всяка до нейното Място, където е здрава, обичана и щастлива жена!

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Всяко зло за добро

Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Псалми 126:5

– Хазяйката ми е писала! – спря се Тя насред разходката в Морската.
Трябва да се преместим!!!
Продават апартамента! Имаме един месец да се преместим!
Спря се насред алеята, пълна с хора, а сълзите не спираха.
– Не искам да се местя!!! Не сега! Нямам време за това! Имам други планове!
– Боже, защо? Как е възможно някой друг да взима решения за моя живот?!
Любовта я прегърна силно и само каза:
– Тя пък точно в неделя ли избра да ти пише?
– Ще ми помогнеш ли?! – погледна го жално Тя, сгушена в прегръдките му.
– Разбира се, че ще ти помогна. Спокойно, за добро е, ще видиш!
Седем години, цели седем години в чуждо жилище, което беше нарекла дом.
Седем години, пълни с болка и щастие, с мечти, с толкова много неща, които никога няма да се повторят.
Балът на Марти, катастрофата.
Любови, а всъщност не, и най-после Любовта.
Вечерите, сгушена в прегръдките му, ухаещи на домашни сарми и печена тиква.
Началото! Моето Място! Пълна къща със щастливи жени с грейнали лица!
– И сега какво?! – Добре дошли на Моето Място, днес тук, пък утре там, пък вдругиден не знам си къде?!
Огледите. Трябва бързо да решават.
– Мамо, изглежда добре и се вижда малко море. – казва Обичта.
Пътуват до там половин час в задръстването по една от най-неприятните улици във Варна.
Брокерчето закъснява с половин час, а Тя е на работа.
Оглежда се.
Пусто е и лъха на безвремие.
Съседка с примирен вид мъкне някакво безалкохолно от онези измислените и един фиш от Националната лотария и се шмугва в един от гаражите, превърнат в жилище, пред който висят прострени части от дамско бельо.
Брокерчето пристига.
Червена риза и черен панталон. Стендал.
– Имаме десет минути да огледаме! – казва Тя. Моля да сте по-бърз, на работа съм!
– Как е възможно да се живее тук?! – чуди се Тя. И как може да твърдите, че диванът е нов?! Та той е изкорубен! И не ми трябва парченцето морска гледка на сто километра разстояние над пущинака отдолу! Няма как да се прибирам тук вечер без кола. Благодаря Ви!
– Мамо, имаме два огледа за днес. Няма как да стане без брокер.
Още щом влязоха и го усети.
Въпреки чуждите вещи и разхвърляното, въпреки стария диван и овехтелия килим под забравилата годините си холна масичка.
Светлина! Отвсякъде. Краката й се стоплиха.
– Боже, колко е светло!
И морето!!! На две крачки от нея.
Е, тузарската къща отпред обира гледката, но без много надничане от двете страни е морето. Разкошно! Може да го помирише. Зеленина, тихо и спокойно. Птичките пеят.
Чак сега разбра, че е живяла на тъмно седем години.
– Най-после ще имаш нормална стая, Обич, а не онази кутийка!
Утре е Великден. Какво да гледаме повече, няма време! А и това ни харесва, може да стане дом.
За два дни се преместиха. Дори не усети как.
Мъжете непрекъснато носеха нещо и сновяха между центъра и вилната зона, а тя бързаше да напълни микробуса.
Успя да набута всичко по шкафове и гардероби с последни сили.
Рожденият ден на Любовта! Става на петдесет!
През деня се беше сбогувала със седем години от живота си.
Изчистено, стерилно, опразнено, все едно никога не са били там.
Поплака си, но бързо изтри сълзите, когато видя, че Любовта идва за последния курс.
– Хайде, след два часа имаме резервация за ресторанта! – каза Тя.
Последни усилия.
– Още малко, мила моя! Време е за празнуване! – си каза.
Излезе от спалнята.
– Еха!!! – обърна се Любовта и не можа да сдържи възхищението си.
– О, целия ден живея за този момент! – изведнъж забрави за умората Тя.
Пепеляшка се беше превърнала в принцеса.
– Каляската ви е готова! – намеси се Обичта и й смигна: (Добре, че ме послуша за шалчето!)
– Честит рожден ден, Любов!
Смях, свещи, отблясъците на светлините в морето на Морска гара, тортата, за която никой вече нямаше място, семейство, любов.
Благодаря ти, Боже!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

За спортните коли и Божията помощ

И всеки, който призове името Господно, ще се спаси. Деяния 2:21

Сутрин нямаше сили да стане от леглото.

И желание нямаше. Да живее нямаше желание.

Синът й, притеснен, й купуваше всякакви скъпи био сиропи с витамини и минерали, които щели да я съживят веднага. Не помагаха.

Ядеше, вечно беше гладна, а слабееше. Отделен е въпросът с какво се хранеше. С каквото има. А то не беше много.

– Много си отслабнала. Храниш ли се? – шефът я гледаше изпитателно с тежкия поглед, с който я гледаше напоследък.

Колежката, с която работеха от много години, и уж бяха приятелки,  усети, че е слаба, и реши да завоюва овакантената позиция на доверен човек.

Ходеше от лекар на лекар и никой не можеше да й каже какво й е. Видимо всичко беше нормално. Гледаха я странно, бързаха да й вземат парите за прегледа и да я отпратят. Никой не разпозна симптомите или не му пукаше.

Не можеше да се гледа в огледалото. Измъчената физиономия и блуждаещия поглед. Изтощената коса с цвят, който не й отиваше. Усмивката й, нейната вечна усмивка, беше изчезнала, а опитите да я върне само й показваха, че нещата отиват на зле.

Нямаше желание да се облича и да се гласи. Мъкнеше едни и същи дрехи, които още повече подчертаваха отчаяният й вид. А онези, красивите, ярки или стилни дрехи, които преди толкова много обичаше и носеше с удоволствие, за тях нямаше енергия и ги отбягваше. Висяха по закачалките, а тя дори не посягаше към тях. Най-зле се чувстваше в червено и го събличаше веднага.

В главата й бясно препускаха хаотични мисли и повечето бяха черни и обвиняващи. Имаше толкова много неща, които прозря и за които да се обвинява. Опитваше се да ги отпъди, но те връхлитаха с нова сила. Страхове. Какво ще прави, как ще продължи?

Най-страшни бяха паник атаките. Не знаеше, че са такива. Но изведнъж, както си седеше, я връхлиташе като вихрушка толкова силна и ярка страшна картина, по-скоро усещане, че се разтреперваше и изпотяваше. С огромно усилие успяваше да се върне.

На мястото на сърцето й сякаш имаше черна дупка, която беше някак болезнено празна.

Къде беше изчезнала любовта?

Не се обичаше. И как да се обича? Та Тя се беше провалила с трясък и сега изобщо не знаеше какво да прави, и нямаше сили да продължи.

Всъщност това, че не се обичаше, май не беше нещо ново. Тя откакто се помнеше, не се е обичала. Иначе нямаше да слага всички други пред себе си.

Но най-лошото беше, че не обичаше близките си, детето си! Или поне така го усещаше.

Стегни се! –  й казваха всички, от които отчаяно търсеше подкрепа, и започнаха да я избягват.

Де да можех да се стегна!

Наблюдаваше се отстрани в малките моменти на проблясъци, виждаше, че е зле, и не можеше да направи нищо друго, освен да се моли.

– Господи, не мога повече! Моля те, помогни ми! В името на Исус Христос, помогни ми!

Люба, румънката, с която виртуално се запознаха заради грешката на гърка да ги сложи в общ чат, се обади една вечер по Месенджъра и ентусиазирано й каза на нейния смешен английски:

– Знам чудесна възможност ти печели много пари! Компания за хранителни добавки, печели много, раздават коли. Аз вече го правя. След две седмици ще има семинар на Озбор, близо до Варна, той е само за членове и е за бизнеса, но ти ела, тъкмо ще се видим наживо и ще разбереш всичко!

-Озбор ли? Къде е това? Да не би да е Обзор?

-Да, да, Озбор.

И Тя се вкопчи в това предложение като удавник за сламка. Сякаш от него зависеше животът й. Нещо вътре в нея знаеше, че трябва да го направи.

Впрегна цялата си останала енергия, намери офиса на компанията за хранителни добавки, събра последните си пари и се обади да се запише за семинара.

-Не може! – семинарът е само за членове. Трябва да имате екип, да сте направили еди-колко си точки и тогава! – отсече по телефона докторката от София, която отговаряше за организацията.

-Люба, не става! Помагай!

След няколко дни докторката й се обади, че ще може да отиде. Тя победоносно отиде да занесе парите в офиса на компанията, където Митко, с който после станаха приятели,  я изгледа като някаква натрапница, но я записа и с покровителски тон й даде указания, че преди семинара трябва да посети едно обучение в неделя в 9 часа сутринта.

В неделя едва се надигна от леглото в последния момент. Навлече тениската с пеперудата и пола, по-къса от подходящата за бизнес събитие, сложи якето, което я правеше бледа, но друго нямаше, и се завлече към офиса на компанията.

Закъсня, естествено. Напоследък за всичко закъсняваше.

Докато влизаше пред всички, които вече слушаха обучението, лекторката с вид на учителка с показалка в ръка я изгледа неодобрително и назидателно каза:

-Колеги, ние правим бизнес, а първото правило в бизнеса е да сме точни.

“Я си гледай работата!” – си каза наум, и се огледа къде да се шмугне.

Тогава го видя. Настани се зад огромния му гръб и изведнъж се почувства в безопасност. От толкова време насам. Стана й  удобно и спокойно.

Потъна в това усещане, докато не я сепна гласът на червендалестата рускиня, която беше грабнала показалката и стоеше пред дъската.

– Вие двамата ще сте един екип! – посочи тях двамата. Той се обърна и я погледна.

Изкара го на дъската.

– Хайде, сега кажете с какво е важен екипът! – очаквайки да преразкаже нейните думи важно нареди едрата жена.

Видя как Той направи опит да влезе в темата по нейния начин, но на лицето му се изписа съпротива и бавно надигащ се гняв.

Прииска й се да застане до него и заедно да поставят на мястото й лекторката.

Когато Той си тръгна разядосан, й стана някак празно.

– За семинара – върна я в залата гласът на Митко – ще пътуваш с нас. Ще има и още един човек от Добрич.

Опушиха я в колата, уж се занимават със здраве, пък и двамата пушат. Едва дочака да пристигнат.

И го видя. Чакаше ги пред крилото на хотела, в което бяха настанени.

Той си подаде ръката с неговата лека усмивка.

– Радвам се да се видим отново! – усмихна се Тя. Ох, поне ще има с кого да си говоря!

Добре, че беше Той! Седна до нея в залата и Тя някак по-леко понесе гръмката и уж нахъсваща, а всъщност дразнеща музика и целия цирк.

Искаше й се да излезе навън на яркото майско слънце и да лежи целия следобед на плажа, без да мисли за нищо, а трябваше да стои в мрачната зала и да слуша за болести. Видя, че и Той се чувства по същия начин.

Люба не дойде. Не дойде и румънката, с която трябваше да е в една стая.

– Ох, поне ще си почина! Как имам нужда от това!

На вратата се почука.

– Момент! – облече се набързо Тя. Кой ли може да е?

Беше Той. Облечен в спортен екип.

– Искаш ли малко да се разходим по плажа, да се раздвижим след цялото това седене?

– Да, с удоволствие! Ей сега ще съм готова.

– Хайде да се събуем боси по плажа! – предложи Той.

Първата й мисъл беше: „Как боси? Още е студено, а и почти се свечери”. Но после нещо в нея реши, че ще му се довери.

– Добре. Да си оставим маратонките ей в онзи плажен бар – кораб, никой няма да ни ги вземе!

Той я изгледа странно, но взе двата чифта маратонки и ги скри зад едни столове.

След две години, когато със смях си припомняха тази разходка, й каза, че му било странно да си остави скъпите маратонки на плажа, вместо да ги занесе в стаята на две крачки, но го направил.

– Хайде да бягаме назад! – предложи Той.

– Как назад?! – учуди се Тя. Никога не беше бягала назад.

– Ами така, да си излезем от зоната на комфорт. Напред всеки може.

– Ех, че хубаво! – бягаше Тя назад по плажа и си мислеше: „Дали ще ме хване, ако падна?”

Беше най-хубавото, което й се беше случвало от много време.

Бягаха по пустия огромен плаж, хвърляха камъни в морето, говориха си за толкова много неща. Осъзна, че не беше завършил университет, но беше постигнал много и беше здраво стъпил на земята с една много простичка и достъпна мъдрост. А Тя с нейните шест години право и въздушни кули, които се сгромолясаха и я затрупаха, беше наникъде. Но за първи път от няколко години го прие спокойно.

– Ти си като спортна кола, която дълго време е експлоатирана на предела на възможностите й, без да е обгрижвана подходящо. Изчерпала си всичките си ресурси. – каза й Той. Върни си баланса в организма си, тогава ще можеш да продължиш напред!

– Боже, колко било просто!

А тя мислеше, че ресурсите й са неизчерпаеми и винаги ще е на ниво. Докато не се срина изведнъж.

И трябваше да срещне Него, за да види очевидното и да й го каже.

И да й даде смисъл да продължи. И любов.

Благодаря ти, Боже, че ми го изпрати!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

За вкопчването и пускането

Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. Матей 21:22

Поканиха я на бала!!!
Не на кой да е бал, а на най-бляскавото събитие за годината на една голяма и известна компания.
Не къде да е, а в Будапеща в навечерието на Коледа. Безплатно!
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Идеше ѝ да затанцува от радост.
– Само трябва да си купя бална рокля, и готово!
Имаше един месец.
Оказа се доста по-трудно, отколкото си мислеше. Никога не беше имала дълга бална рокля, дори и на нейния абитуриентски бал, който беше толкова отдавна.
Дори не знаеше къде да търси.
Ровенето из модните сайтове само увеличи напрежението и скъси времето.
Изведнъж се сети за онази приятелка с разкошната дълга червена рокля на профилната снимка.
Тя ще знае къде има хубави бални рокли.
Знаеше – в сватбените салони. Благодаря!
Голямо мерене падна.
Сега разбра защо едно време принцесите са имали придворни дами – да им помагат с обличането на роклите.
– Вдигнете си ръцете, стойте така, аз ще стегна връзките на гърба, качете се на подиума, за да видите как пада роклята.
На първото място всички рокли имаха пайнерско излъчване.
На второто бяха доста по-стилни, но колкото и да ѝ се възхищаваха момичетата, тя не се хареса напълно в нито една рокля.
Излезе от поредния магазин и усети как тревогата я обзема.
– Боже, колко са скъпи! Нямам толкова пари! А и не съм абитуриентка, само отивам на бал. Нищо не ми хареса, а имам само две седмици, дори и за поръчка от сайт няма време.
Мислите препускаха и започна да се чувства в безисходица.
Изведнъж си каза:
– Стига! Престани да мислиш за това! Няма да го измислиш в този момент. Остави го! Пусни го! Бог ще го нареди.

След две вечери се видяха с няколко приятелки на по чаша вино. Едната от тях беше дамата с разкошната червена рокля, която я насочи към сватбените салони.
– Какво стана, купи ли си бална рокля? – попита тя.
– Не, не съм, нищо не си харесах.
-Знаеш ли, още щом ме попита и се сетих да ти предложа балната рокля на дъщеря ми. Точно като за теб е, нежна и ефирна. Мисля, че ще ти стане. Искаш ли да ти я донеса?
– Ох, благодаря ти много! Ето че роклята сама ме намери.
Донесе я.
Беше като сбъдната мечта – истинска принцеска рокля в нейния цвят, нежна и ефирна, все едно за нея шита.
– Боже, колко било просто!
Само трябваше да го пусна и чудото само ме намери, по-хубаво отколкото можех да си го представя. При това подарък! И точно навреме.
На бала Пепеляшка се превърна в принцеса.
– Уаууу! Много си красива! – виждаше възхитените погледи, а мъжете изведнъж се превърнаха в кавалери, готови да помогнат.
– Ой, какая принцеска! Очень нежная и красивая! Как из сказка! – още щом я видеха, и я заобикаляха шумните украинки, движещи се на групички.
В полунощ каляската не се превърна в тиква и бляскавият бал продължи.
Само внимаваше да не си изгуби пантофката, че да не я донесе някой унгарски принц чак до Варна.
– Боже, аз съм част от това бляскаво събитие, с тези прекрасни, разкошно облечени хора!
Ето как ставало чудото!
Пусни го и го остави да стане по неговия си начин!
Бог винаги дава повече.
Благодаря!

 

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Да пиеш вода от извора

Не бой се, само вярвай! Марк 5:36

– Ами сега, какво се правеше?! – видя как приятелката й изпадна в паника. Някъде го пишеше, но от толкова прочетено, вече не помня къде и какво точно!
– Не бива да убиваш и мушичка дори, това е лоша карма за не знам си колко  години!
– Винаги стъпвай с десния крак!
– Тази медитация много помага, пускаш я и слушаш, и готово!
– Въртенето по часовниковата стрелка по пълнолуние ще доведе в живота ти изобилие, и любов, и принца на белия кон!
– Дишай, не дишай! – под неразбираемото мърморене на Гуруто.
– Не мога да дишам! – извика една жена.
– Прочете ли тази книга? – Там е разковничето за щастлив живот.
– Не, не, в онази книга е. И за богатство и изобилие, и за всичко, което си пожелаеш. Има и практики, и медитации.
Усети как паниката започна да се надига и … се събуди.
– Ох, слава Богу! Сън е било.
Но преди няколко години не беше сън.
Точно в онзи момент, в който се чудеше с кой крак да пристъпи и да не би случайно да убие някоя едва забележима мушичка, и в коя книга пишеше как се постъпва в този случай, заобиколена от жени, които като нея се чудеха същото, пишеха на листчета пожелания, които се сбъдваха, а те съжаляваха, че са се сбъднали, и изглеждаха безкрайно празни и нещастни, точно в онзи момент изведнъж осъзна:
– Край! Стига с тези глупости! Не искам да се уча от по-объркани от мен хора!
Избирам Бог за мой учител.
Нали в Библията е написано:
И да нямате други учители освен мен!
 
Отвори очи, протегна се щастливо и си каза както всяка сутрин:
– Благодаря ти, Боже, за прекрасния ден, който започва! Пълен със здраве, споделена любов и чудеса! Животът е прекрасен и щедър! Обичам те!
– И аз те обичам, мила моя!
Стана, погледна се в огледалото и каза на красивата жена в него:
– Много си красива! Прекрасна си!
Разтвори антиоксиданта в чашата с вода, отвори прозореца с гледка към морето и държейки чашата с вода, се помоли както всяка сутрин през последните две години:
– Благодаря Ти, Боже, за тази красота! Благодаря Ти, че Те има! Ти всичко знаеш и всичко можеш.
Без Теб съм нищо. Но всичко мога чрез Исус Христос, който е моята сила!
Моля Те, благослови ни и днес и бъди с нас! Имаме нужда от Теб както всеки ден.
Благослови детето ми, мен и Любовта, и нашите близки! В името на Исус Христос! Амин! Благодаря!
Изпи водата и тогава отвори очи.
Започваше още един благословен ден.
“Когато имаш проблем, не тичай при телефона, отиди при амвона!” – казваше Джойс Майер преди години, когато Тя търсеше помощ.
Така и започна да прави.
Научи се, всъщност още се учи, когато има тежки моменти, когато не знае отговора, когато я е страх, да се спира насред нещото, което прави, и да се помоли:
– Боже, Ти виждаш! Моля Те, помогни ми!
И изведнъж идваше отговора и нещата се решаваха от самосебе си.
Или наставаше спокойствие и Тя разбираше, че всичко е за добро, просто трябва да мине през това. И Бог ще я преведе.
Научи се да се смирява и да се доверява.
– Нищо съм без Тебе, но Ти знаеш всички отговори. Ти води, да бъде Твоята воля! Не ми трябва да Те разбирам, само ме научи да Те следвам.
Когато я е страх, или се колебае, или нещата са се оплели, или предстои нещо важно, си казва с любов:
– Всичко е наред, моето момиче! Бог се грижи. Вярвай и продължавай да вървиш!
Когато има успех и е помогнала, или нещо се е получило добре:
– Браво на теб, мила моя! Благодаря ти, Боже, че ми помогна да го случим! Заслугата е твоя.
И Благодаря! Благодаря! Благодаря! – по сто пъти на ден.
За всичко. За слънцето, за морето, за новия ден, за чудесните съседи, за милите колеги, за добрите шефове и прекрасния офис, за вкусната храна, за възможностите, за приятелите, за любовта.
И за чудесата, които буквално валят! Големи и малки чудеса, всеки ден!
 
А ти какво избираш?
Да пиеш от извора или някой да ти носи с шепи вода от него?!
 
Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова