Всяко зло за добро

Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Псалми 126:5

– Хазяйката ми е писала! – спря се Тя насред разходката в Морската.
Трябва да се преместим!!!
Продават апартамента! Имаме един месец да се преместим!
Спря се насред алеята, пълна с хора, а сълзите не спираха.
– Не искам да се местя!!! Не сега! Нямам време за това! Имам други планове!
– Боже, защо? Как е възможно някой друг да взима решения за моя живот?!
Любовта я прегърна силно и само каза:
– Тя пък точно в неделя ли избра да ти пише?
– Ще ми помогнеш ли?! – погледна го жално Тя, сгушена в прегръдките му.
– Разбира се, че ще ти помогна. Спокойно, за добро е, ще видиш!
Седем години, цели седем години в чуждо жилище, което беше нарекла дом.
Седем години, пълни с болка и щастие, с мечти, с толкова много неща, които никога няма да се повторят.
Балът на Марти, катастрофата.
Любови, а всъщност не, и най-после Любовта.
Вечерите, сгушена в прегръдките му, ухаещи на домашни сарми и печена тиква.
Началото! Моето Място! Пълна къща със щастливи жени с грейнали лица!
– И сега какво?! – Добре дошли на Моето Място, днес тук, пък утре там, пък вдругиден не знам си къде?!
Огледите. Трябва бързо да решават.
– Мамо, изглежда добре и се вижда малко море. – казва Обичта.
Пътуват до там половин час в задръстването по една от най-неприятните улици във Варна.
Брокерчето закъснява с половин час, а Тя е на работа.
Оглежда се.
Пусто е и лъха на безвремие.
Съседка с примирен вид мъкне някакво безалкохолно от онези измислените и един фиш от Националната лотария и се шмугва в един от гаражите, превърнат в жилище, пред който висят прострени части от дамско бельо.
Брокерчето пристига.
Червена риза и черен панталон. Стендал.
– Имаме десет минути да огледаме! – казва Тя. Моля да сте по-бърз, на работа съм!
– Как е възможно да се живее тук?! – чуди се Тя. И как може да твърдите, че диванът е нов?! Та той е изкорубен! И не ми трябва парченцето морска гледка на сто километра разстояние над пущинака отдолу! Няма как да се прибирам тук вечер без кола. Благодаря Ви!
– Мамо, имаме два огледа за днес. Няма как да стане без брокер.
Още щом влязоха и го усети.
Въпреки чуждите вещи и разхвърляното, въпреки стария диван и овехтелия килим под забравилата годините си холна масичка.
Светлина! Отвсякъде. Краката й се стоплиха.
– Боже, колко е светло!
И морето!!! На две крачки от нея.
Е, тузарската къща отпред обира гледката, но без много надничане от двете страни е морето. Разкошно! Може да го помирише. Зеленина, тихо и спокойно. Птичките пеят.
Чак сега разбра, че е живяла на тъмно седем години.
– Най-после ще имаш нормална стая, Обич, а не онази кутийка!
Утре е Великден. Какво да гледаме повече, няма време! А и това ни харесва, може да стане дом.
За два дни се преместиха. Дори не усети как.
Мъжете непрекъснато носеха нещо и сновяха между центъра и вилната зона, а тя бързаше да напълни микробуса.
Успя да набута всичко по шкафове и гардероби с последни сили.
Рожденият ден на Любовта! Става на петдесет!
През деня се беше сбогувала със седем години от живота си.
Изчистено, стерилно, опразнено, все едно никога не са били там.
Поплака си, но бързо изтри сълзите, когато видя, че Любовта идва за последния курс.
– Хайде, след два часа имаме резервация за ресторанта! – каза Тя.
Последни усилия.
– Още малко, мила моя! Време е за празнуване! – си каза.
Излезе от спалнята.
– Еха!!! – обърна се Любовта и не можа да сдържи възхищението си.
– О, целия ден живея за този момент! – изведнъж забрави за умората Тя.
Пепеляшка се беше превърнала в принцеса.
– Каляската ви е готова! – намеси се Обичта и й смигна: (Добре, че ме послуша за шалчето!)
– Честит рожден ден, Любов!
Смях, свещи, отблясъците на светлините в морето на Морска гара, тортата, за която никой вече нямаше място, семейство, любов.
Благодаря ти, Боже!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

За общуването и влиянието

Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?  І Коринтяни 5:6

Премести се в нов дом през пролетта. 
Подреди двете си саксии с мушкато, едното цикламено, другото червено, една до друга и зачака да цъфнат.
Беше ги опазила през зимата.
Скоро разцъфтяха.
Първо цъфна цикламеното мушкато. Разкошен цвят, нежен, носещ радост.
После до него цъфна червеното с няколко едри, ярки и пълни с енергия цветове.
Всяка сутрин, докато ги поливаше, им се наслаждаваше.
Една сутрин видя, че цикламеното мушкато има нов цвят. Но не беше цикламен, а червен!
Какво е станало?!
Започна да го оглежда, да не би да има друго коренче и то да е червено. Не, от едно и също коренче бяха цъфнали първо цикламения цвят, а после червения.
Цикламеното мушкато разцъфна с още два големи цвята, и все в ярко червено, като мушкатото до него.
– Е, аз ако исках две саксии с еднакви цветове, щях да си ги засадя отначало! – каза си тя, гледайки ги едно до друго.
И тогава проумя: в предишния дом те бяха сложени на двата противоположни края на терасата. А тук ги беше доближила едно до друго. И по-силният цвят беше повлиял на по-слабия. Цикламеното беше станало еднакво с червеното, до което стоеше.
Трябва да ги раздалеча! – сети се тя.
Така и направи. Премести цикламеното мушкато през две саксии от червеното и зачака.
О, чудо! Тази сутрин видя, че цикламеното разцъфтява с два прекрасни цвята, вече в неговия си цвят, на фона на още непрецъфтелите червени цветове, прихванати от другото.
Ето какво е решението! – проумя тя.
Да се отдалечиш и да прекратиш всяко влияние, което те обезличава или ти вреди.
За да се върнеш към себе си и това, за което си създаден да цъфтиш.
Със своя си цвят, по своя си уникален начин.
Та, да внимаваме с общуването с неподходящи хора!
Мислим си, че можем да се запазим, но ако енергията им е по-силна, каквато е всяка обсебваща, подчиняваща и търсеща влияние енергия, неусетно загубваме цвета си и уникалността си, и се превръщаме в нещо, което не сме и което не трябва да бъдем.
Какво е решението?
Отдалечи се, прекрати, престани да се срещаш или да вдигаш телефона.
Пази се!
Така направих с един особено токсичен „приятел”, който и досега не може да проумее защо изведнъж изчезнах, и продължава да звъни и пише.
Също и с една лицемерна „приятелка”, която беше говорила зад гърба ми, завиждаше ми и в нейно присъствие ми беше тежко и се задушавах. И тя не го прие лесно.
Но когато прекратих контактите с тях, в живота ми светна.
Появи се любимият ми мъж, който е пълна противоположност на другия, и много прекрасни и истински приятели, с които се обичаме и подкрепяме.
Решението е: отдалечи се, прекрати, запази себе си!
Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

 

 

Давай поженимся!

Топла юнска привечер.

Пред Фестивалния комплекс е приятно оживено, хора вървят в различни посоки и се носи ваканционното настроение, което толкова обича.

Минавайки оттам чува как един едър човек с голяма и рошава брада, седнал почти пред входа му, се моли по детски на Дядото с пуканките.

Я, Дядото с пуканките пак е тук! – обърна се тя и го видя. Усети познатия аромат на карамелизирани пуканки, който свързваше с това място.

Та човекът, седнал на нещо,  с оставен акордеон до него, го молеше:

– Моля ти се, дай малко пуканки, пък аз ще ти ги платя, когато изкарам пари! – молеше се с тон на малко дете.

Дядото с пуканките само го погледна и дори не помръдна.

Тя подмина, но нещо в нея се сви и  се върна.

– Ето, вземете да си купите пуканки! – пусна монета в ръката на брадатия, пухкав чичко.

Той я погледна със син поглед над бухналата брада и рече:

– Давай поженимся!

Тя стъписана се разсмя.

– Аз съм българка. И имам приятел.

– Нищо, давай поженимся!

Отмина го, смеейки се.

Бре, то било лесно да получи предложение за брак!

А тя от кога го чака!

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Защита на личните данни

Здравейте, приятели,
Сигурно само аз още не съм Ви писала по този въпрос, но се налага, затова го правя. 🙂
Обръщам се към всички прекрасни хора, които ми оставиха своите имейл адреси и имена, и получиха като подарък моята първа електронна книга “Щом аз мога, и ти ще можеш!” с вдъхновяващи истории на жени, от които се възхищавам и уча.
Както знаете,  до сега не съм Ви изпращала имейли, защото начинът, по който става това, ми се стори много сложен и си дадох време да го разуча, а освен това не исках да звуча като всички онези имейли, които ме засипват всеки ден с всякакви послания и предложения.
Но аз уважавам правото Ви на защита на личните Ви данни и затова Ви уведомявам за следното:
От 25.05.2018г. влезе в сила  Европейски регламент за защита на физическите лица по повод на обработването на лични данни (GDPR). Той въвежда подробна регулация как следва да се обработват лични данни на физически лица с цел тяхната защита и какви права имат тези физически лица cialis pas cher в тази връзка.
Поради това, аз Ви уведомявам, че днес ще изтрия всички Ваши лични данни, които сте ми предоставили до момента, когато сте натиснали бутона “Да, искам!” накрая на регистрационната форма в сайта ми moetomyasto.com.
Ако искате да получавате по имейла новите ми материали по темите от калейдоскопа Живот, както и новите ми електронни книги, и новини за проектите ми “Женски срещи”, “Седянка”, а съвсем скоро и за един нов проект, моля да отговорите на имейла, който след малко ще изпратя до всеки от Вас с потвърждение “Да, искам!”
На всички, които ми предоставят от този момент нататък своите лични данни, гарантирам, че ще се отнасям с внимание към тях, и ще ги обработвам законосъобразно и само за целите, за които са ми предоставени.
Уверявам Ви, че няма да  предоставям личните  Ви данни  на трети лица, още по-малко на лица извън Европейския съюз, и ще ги изтрия от всички носители на информация веднага, щом Вие пожелаете това и ме уведомите.
А имейли ще Ви изпращам, когато се науча как става това с един нов и доста по-лесен софтуер, за който разчитам на добра приятелка. 🙂
Бъдете здрави и благословени, и ще се радвам да общуваме! 🙂
Елина Попова

 

 

 

 

 

Имаш всичко, което ти трябва

 

 

 

Защото  Неговата Божествена сила ни е подарила   всичко,   което  е  потребно  за  живота  и  благочестието.  2 Петрово 1:3

Два дни голи чукари и сиво-черни върхове.

Два дни пътуване през две съседни  балкански държави, уж толкова близки, а някак далечни.

Право напред вижда заоблени заснежени върхове, целите бели, искрящи под слънцето.

– Къде е това? – пита Тя.

– Сигурно е в България. – отговаря Любовта.

Македонската граница.

Сякаш Бог е дръпнал черта.

Откъм македонската страна – сиво, кално, тук – там няколко борчета, никакъв сняг.

В България – бяло, красиво, боровете пременени с чиста бяла премяна.

– Нощес наваля. – казва жената от граничния пункт.

“Имаш всичко, което ти трябва”. – звучи по радиото в колата, вече на българска земя.

Най-красивата земя!

Зелени, гъсти гори от двете страни на пътя, заснежени върхове гордо се издигат над облаците, земята е обработена и плодородна, ред зелено, ред черно, като нова черга (както каза една приятелка).

Магистралата прорязва долината и от двете й страни широко, просторно и красиво, докъдето ти поглед стига.

Небето е синьо и родно, изпъстрено с бели перести облаци, като ангелски крила.

– Вижте! Ангелски крила, ето там! – възкликва неволно.

-Къде?  Къде? – недоумяват другите.

Боже, имам всичко, което ми трябва! – проумява Тя.

Хубаво е да се отдалечиш за малко, да видиш нещо различно, за да оцениш това, което имаш.

Земята, в която живееш.

Хората, които Бог е пратил в живота ти.

Обстоятелствата, които ти е дал.

Ти си точно там, където трябва да бъдеш, и ти се случва точно онова, което трябва да ти се случи.

Имаш всичко необходимо!

– Много си се разхубавила! – казва Любовта, влизайки у дома след две седмици, в които не можаха да са заедно.

А Тя го гледа и си мисли: – Имам най-прекрасния мъж! Искам точно него, такъв, какъвто е!

Имам всичко, което ми трябва.

Продължава да осъзнава това, разбуждайки се в прегръдките му, докато навън дъждът трополи по прозореца.

Най-хубавото място!

Моето място.

Всичко, от което имам нужда.

Благодаря!

 

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова