На какво ме научи моят син

Имало и други “бели врани”, какво облекчение!
Вашите деца може да са малки и да се чудите как да ги възпитавате и към какво да ги насочите за в бъдеще, а моят син е на 21 години и ме научи на много неща.
Първото от тях е, че не е задължително един човек да е отличник в училище, да е послушен, без собствено мнение и всички учители да го харесват, за да стане добър човек и да има удовлетворение от живота си.

За мен, пълната отличничка (в училище и в университета) и винаги харесваната от всички, това си беше голям шок. Но когато осъзнах, че едни от най-великите личности, оставили следа в историята, са били хора без отлични оценки, завършили с триста зора и без университетско образование, се укротих и го оставих да върши нещата по своя начин. Защото трябваше да се съглася с него, че системата на средното ни образование като цяло е архаична и унифицираща, демотивираща, и не толерира оригиналното и различно мнение.

Е, и той завърши. И сега уверено върви по своя път, изкачвайки се нагоре. По неговия начин. С неговите грешки и успехи.

Има мечта. Иска да има собствен бизнес и трупа опит. Започвайки от най-ниското стъпало. Учи се да бъде мъж и да е отговорен за решенията си и за живота си. Всичко, с което се захване, има успех и хората са възхитени колко е млад, а колко зряло разсъждава и постъпва. Но той си знае цената и има самочувствие. И се цели високо. Знам, че ще постигне много.
Като малък искаше да стане “мотокросист” – негова дума, а като по-голям – тираджия в пустошта или дървосекач в Канада, гледайки предаванията по Discovery Channel.

Насочвах го да учи “Право”, защото аз това съм завършила и е сравнително престижно. Освен това на него изобщо не му върви математиката, иначе бих го направила електроинженер.  Мислех си, че щом обича да комуникира, да защитава тезата си и да се бори срещу несправедливостите, правото е най-добро за него.

Но не бях съобразила, че той не обича да чете и да е заровен в дебелите книги, и да е в рамки, а и няма да издържи затворен в офис и зад бюро по 8 – 12 часа дневно, затрупан от бумаги.

За малко да ме послуша и добре, че поговорихме точно преди записването за приемните изпити. Защото осъзнах, че ако го тикам към нещо, което не е неговото нещо и той не го е избрал, той няма да е успешен и рискът да не се справи, да се почувства тъп и неудачник, и да се комплексира, е много голям. Имах такива колеги в университета.
Спрях да слушам хората, излязох извън общоприетите модели, спрях да контролирам и започнах да го обичам, да го подкрепям и да вярвам в него. Станахме близки и се научихме да общуваме, да си говорим и да си имаме доверие.

Това е най-хубавото!

Споделял ми е неща, които знае, че няма да одобря или ще ме ужасят като всяка майка. Аз съм му признавала, че съм допускала грешки, опитвайки се да го възпитам по най-добрия начин и следвайки чужди модели. Че и аз съм имала тежки моменти, в които не съм взимала най-добрите решения, но че той не е виновен за това.

Та кой ни учи да сме добри родители?! Учим се в движение и да, грешим. Добре е да си го признаем, за да се научат и децата ни да го правят, и да не се чувстват виновни.
Затова искам да кажа на всички родители:
Обичайте детето си и вярвайте в него! И му го казвайте! Често. Дайте му крила, то само ще се научи да лети! По неговия начин.
Защото един обичан и вярващ в себе си човек може да бъде успешен навсякъде и във всичко, с което се захване, и свободен да прави избори, да греши и да върви напред.
Моят син ме научи на това. Продължаваме да се учим. Взаимно.

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Почивката е част от разходката

Битие 2:2 „И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина …”

Най-после!
Мечтаната и цяла година чакана почивка!
От днес е в отпуск. Каква интересна дума – отпуска ти се малко свобода и после пак примката се затяга. Но това е друга тема.
Сега няма да мисли за примката, а за свободата.
До вчера беше толкова уморена. Изтощена е точната дума. От ставането всяка сутрин, от принудата, от седенето по осем часа зад бюрото (а навън животът кипи), от все същите физиономии, от връхлитащите казуси, един от друг по-сложни и срочни, натоварени с толкова много напрежение и едва доловимо усещане за безсилие.
Изтощена да се движи по едни и същи улици, да готви, да си говори с Любовта по Месенджъра почти дежурните неща. Заспиваше на дивана веднага след вечеря и се пробуждаше само за да се премести в спалнята, за да се събуди на сутринта още по-уморена.
Ден след ден дните се изнизваха.
И с всяка нова сутрин онова тъничко гласче започваше да препира:
-Какво правиш? Защо ти бяха всичките тези семинари и обучения? Вложи толкова много в тях, започна добре, а сега?! Виж хората! Използвай въодушевлението, яхни вълната и действай! Сега е моментът.
Заедно с него започна да се промъква позабравеното усещане за тревожност и вина.
Даже и Фейсбук се включи: – Еди-колко си човека, харесали Моето място, от известно време не са получавали новини от Вас.
– Тихо! Уморена съм. Искам почивка!
– Боже, ти виждаш, моля те, помогни ми!
Вечерта отвори лаптопа и Джойс Майер с нейната щедра усмивка говореше: „Битие 2:2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше извършил …
Адам е създаден на шестия ден и ако бях на негово място, щях да се чудя от къде да захвана всичко, което Бог му даде да прави и да се грижи – птиците, рибите, земните твари, тревата … Боже, колко много работа! Но първият пълен ден на Адам на земята беше почивен ден.”
Благодаря ти, Боже, за словото!
Днес е различно.
Ваканция, ура!
Свободата да си направиш кафе и да го изпиеш бавно, зяпайки през прозореца, с наслаждение от аромата му и от това да не бързаш. Разкош!
След кафето – прическа и маникюр. Две толкова обикновени неща, а толкова зареждащи.

Женската енергия започна да се завръща.
Най-хубаво е предвкусването на предстоящото пътуване, очакването и приготовленията.
И нека приключението започне сега!
Девет дни и девет нощи, изпълнени със смях, чист въздух, слънце и дъжд, звездопад, аромат на гора и билки, вкусна и проста храна, изворна вода, пукането на дървата в камината, покорени върхове и осъзнати истини.
И любов. Любов във всичките онези съкровени малки моменти, които изпълват със смисъл думата „заедно”.

Обичам Родопите!

Обичам морето от върхове, плавно разстилащи се в преливащо зелено докъдето ти поглед стига.
Обичам тишината на гората и вятърът в короните на боровете.
Обичам смърчовете, грациозно разперили зелените си дантели.
Обичам слънчевите лъчи, промъкващи се някъде отгоре.
Лежиш на поляната, вдъхвайки аромата на изсъхнали, сгрети от слънцето треви, и гледаш как вятърът гони облаците, а един скакалец се катери по крачола ти.
Любовта лежи до теб със затворени очи и даже не помръдва.
Блаженство!
Изведнъж осъзна, че непрекъснатият поток от мисли е спрял и на негово място се е настанило едно топло спокойствие, пълно с облаци и гора.

По магистралата обратно някъде насред Тракия с кафето на фона на виолетово-златния залез ѝ се падна късметче:
„Почивката е част от разходката.”

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Как се „случват” нещата, които искаме 

Търсете, и ще намерите. Матей 7:7

Вчера едно шарено птиче кацна на дървото пред прозореца ми.
Огледа се, огледа се, подскочи от клон на клон, видя, че няма плодчета, които да си хапне, и отлетя на друго дърво.
Не стоя цял ден да му падне от небето.
Търси и ще намери.
Нека и ние така да търсим и ще намерим.
Защото най-доброто, което Бог е приготвил за нас, може да е на съседното дърво.
Само трябва да отлетим до него и да се огледаме.
Дълго време стоях на едно място, вършех едни и същи неща, и горещо се молех за промяна.
Тогава Бог ми каза: Тръгни, а другото остави на мен!
Тръгнах.
И чудесата започнаха.
Намерих и продължавам да намирам всичко онова, за което преди само мечтаех.
Вече разбрах – нужно е действие.
Да се размърдаме и да действаме!
Бог дава изобилно.

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова