За вкопчването и пускането

Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. Матей 21:22

Поканиха я на бала!!!
Не на кой да е бал, а на най-бляскавото събитие за годината на една голяма и известна компания.
Не къде да е, а в Будапеща в навечерието на Коледа. Безплатно!
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Идеше ѝ да затанцува от радост.
– Само трябва да си купя бална рокля, и готово!
Имаше един месец.
Оказа се доста по-трудно, отколкото си мислеше. Никога не беше имала дълга бална рокля, дори и на нейния абитуриентски бал, който беше толкова отдавна.
Дори не знаеше къде да търси.
Ровенето из модните сайтове само увеличи напрежението и скъси времето.
Изведнъж се сети за онази приятелка с разкошната дълга червена рокля на профилната снимка.
Тя ще знае къде има хубави бални рокли.
Знаеше – в сватбените салони. Благодаря!
Голямо мерене падна.
Сега разбра защо едно време принцесите са имали придворни дами – да им помагат с обличането на роклите.
– Вдигнете си ръцете, стойте така, аз ще стегна връзките на гърба, качете се на подиума, за да видите как пада роклята.
На първото място всички рокли имаха пайнерско излъчване.
На второто бяха доста по-стилни, но колкото и да ѝ се възхищаваха момичетата, тя не се хареса напълно в нито една рокля.
Излезе от поредния магазин и усети как тревогата я обзема.
– Боже, колко са скъпи! Нямам толкова пари! А и не съм абитуриентка, само отивам на бал. Нищо не ми хареса, а имам само две седмици, дори и за поръчка от сайт няма време.
Мислите препускаха и започна да се чувства в безисходица.
Изведнъж си каза:
– Стига! Престани да мислиш за това! Няма да го измислиш в този момент. Остави го! Пусни го! Бог ще го нареди.

След две вечери се видяха с няколко приятелки на по чаша вино. Едната от тях беше дамата с разкошната червена рокля, която я насочи към сватбените салони.
– Какво стана, купи ли си бална рокля? – попита тя.
– Не, не съм, нищо не си харесах.
-Знаеш ли, още щом ме попита и се сетих да ти предложа балната рокля на дъщеря ми. Точно като за теб е, нежна и ефирна. Мисля, че ще ти стане. Искаш ли да ти я донеса?
– Ох, благодаря ти много! Ето че роклята сама ме намери.
Донесе я.
Беше като сбъдната мечта – истинска принцеска рокля в нейния цвят, нежна и ефирна, все едно за нея шита.
– Боже, колко било просто!
Само трябваше да го пусна и чудото само ме намери, по-хубаво отколкото можех да си го представя. При това подарък! И точно навреме.
На бала Пепеляшка се превърна в принцеса.
– Уаууу! Много си красива! – виждаше възхитените погледи, а мъжете изведнъж се превърнаха в кавалери, готови да помогнат.
– Ой, какая принцеска! Очень нежная и красивая! Как из сказка! – още щом я видеха, и я заобикаляха шумните украинки, движещи се на групички.
В полунощ каляската не се превърна в тиква и бляскавият бал продължи.
Само внимаваше да не си изгуби пантофката, че да не я донесе някой унгарски принц чак до Варна.
– Боже, аз съм част от това бляскаво събитие, с тези прекрасни, разкошно облечени хора!
Ето как ставало чудото!
Пусни го и го остави да стане по неговия си начин!
Бог винаги дава повече.
Благодаря!

 

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Животът е прекрасен и щедър

– Няма мъже! – отчаяно отсича моята приятелка.
Още като я видях да върви към мен с наведена глава и разбрах, че нещо се е случило.
– Какво става, добре ли си? – питам направо.
– Разделихме се с приятеля ми. – отронва тя и се прави, че всичко е наред.
– Защо? Какво стана?
– От няколко седмици се държи странно, а преди две вечери поиска да му върна ключовете от дома му. Сигурно си има друга.
Личи си, че е съкрушена, но се държи. Мъжко момиче е, през какво ли не е преминала.
– Все на мен се случва. Малко хубаво да видя и после пак лошо. И на работа се скарах с колегата. Ще напусна. И кракът си ударих.
Стоя и я гледам.
– Ти чуваш ли се какво говориш? Чу ли се за колко кратко време колко грешни утвърждения изрече? Как искаш да има хубаво и да ти се случват хубави неща, когато ти не допускаш, че това е възможно? Предателството на любимия мъж е отключило старите страхове и най-лесното е да се върнеш назад.
Ами ако Бог ти го е пратил само за да те изведе от дупката, в която си била? И той вече не ти е нужен? Може той самият да няма обяснение за странното си държание. Може неговата роля в живота ти да е приключила.
Защото Бог иска да вървиш напред. И само това е начина. Като оставиш нещо старо и вече ненужно да си отиде, за да дойде новото.
Само че нас ни е страх от новото, неизвестното.
А то винаги е по-хубаво от старото.
Защото се изкачваме нагоре. В живота си. Това е Божията воля. Защото много ни обича. И като истински баща иска най-доброто за нас. Нищо, че сега малко ще ни заболи.
Мълчи. По погледа ѝ виждам, че старият рефрен продължава да се върти в главата ѝ. Но вече е леко обнадеждена и не толкова категорична.
Хайде, ще тръгвам! – казвам аз.
– Ами така е в живота. – довършва мисления си монолог моята приятелка.
Не можеш да имаш и едното, и другото. Ако имаш пари, няма да имаш любов. Ако имаш любов, пари ще ти липсват.
– Боже мили, още грешни утвърждения! Нека ти разкажа нещо:
“Стоял един мъж както всяка сутрин на балкона на жалкия си апартамент и пиел кафе.
И си говорел: – Ама, че скапан живот! С жената само се караме. Пък и как можах за такъв крокодил да се оженя, голяма грозотия. Децата за нищо не стават, едва завършиха училище и само пари искат. Работата скапана, все мен навикват. А цял ден се блъскам за нищо пари. Даже и кафето не е вкусно.
Стояло едно ангелче на рамото му с тефтер в ръка и записвало:
Ами този все едно и също иска. Както и вчера, и онзи ден, и преди един месец. Добре, така да бъде. Каквото си поръча.”

Огледай се! Виж щастливите семейства наоколо. Имат и пари, и любов, и прекрасни отношения, и чудесни деца.
Животът е прекрасен и щедър.
Бог иска за теб най-доброто.
Поискай го и ти!

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова