За брода в реката

Когато минаваш през водите, с теб ще бъда, 
и през реките, те няма да те потопят;
когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш
и пламъкът няма да те опали. Исая 43:2

Излезе от офиса в тъмната вечер.
– Най-после!
По-бързо, имам Женска среща Мисия! – мярна се в главата й и ускори крачка.
– Защо бързаш?! – промъкна се тихичкото гласче. Няма записани. Едва ли някой ще дойде.
Точно на Мисия!
Явно всички са си я намерили. Или нещо не правиш както трябва?!
И изведнъж сякаш го чу:
– Не можеш да преведеш някого през брод, през който първо ти не си преминала!
Спря се под светлината на лампата и сякаш видя алеята в Морската като пълноводна, буйна река, през която трябваше да премине.
Реката на живота.
На места буйна и опасна, на места спокойна и ласкава.
Пълна с подводни камъни и дълбоки вирове, но има брод и когато го намериш, от камък на камък, с малки крачки, с големи подскоци, ту бързо, ту бавно, ще преминеш през нея – до Моето Място.
– Върви, ще те преведа!
А после ти ще преведеш други жени!
Всяка до нейното Място, където е здрава, обичана и щастлива жена!

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

За стъпките по пътя

– Защо ще ходиш чак до София? – недоумява Ники.
– На семинара на Лили „А сега накъде?“ за кариерно преориентиране за дами.
– Ти си юриста на най-голямата компания за вятърна енергетика?!
– Стига с това право! Писна ми да решавам сложни казуси всеки ден и да съм заровена в бумаги.
От години ми тежи и не е моето нещо.
Искам да съм на Моето място, искам да помагам на жените да са жени, осъзнати, щастливи и пълноценни.
Искам да срещна себеподобни.

И ми тръгна като по вода.
В нощния влак Варна – София шафнерът на спалния вагон, един достолепен чичо с весело пламъче в погледа, ме кръсти „Елегантната“.
Такава си бях – елегантна, с прическа, скипрена, без никакви очаквания, с надежда и добро настроение.
Трябваше да съм на най-горното легло в купето, беше препълнен влакът.
Синът ми и Ники направо ме съжалиха.
Но без да съм го молила, шафнерът ме настани в друго купе, на средното легло, с една много приятна възрастна дама от кв.Галата, която горещо и неколкократно го беше помолила да я премести също от горното легло.
Настанихме се по леглата и аз вместо да светна лампата над главата си, натиснах едно бутонче с надпис: i.
След малко се разнесе развеселения глас на шафнера:
– За сведение на елегантните, лампата е малко по-нагоре.
– О, извинете, руса съм!
И всички избухнахме в смях.

В мразовитото януарско утро „ERATO Event center“ изглежда уютно.
Усмихваме се взаимно с прииждащите дами и тръгваме към залата.
В моя цвят – оранжева, слънчева и приветлива.
И кой ме посреща? – Лили.
Виждали сме се само по скайп на индивидуалните консултации.
Най-после!
– Ела да те прегърна! И се втурва към мен и се прегръщаме като стари приятелки.
Оглеждам се. Залата е пълна. Прекрасни жени, усмихнати, пъстроцветни.
Струи една такава женствена, топла и светла енергия.
Тридесет различни жени, всяка със своята история.
Представяме се.
На мен ми е трудно да овладея обзелите ме чувства и очите ми се пълнят със сълзи, а гласът ми пресеква.
Защото осъзнавам точно в този миг през какво съм преминала.
Най-после сред себеподобни!
Докато говорят, чувам моите думи, моите страхове, моите колебания, моите стремежи и мечти, начинът, по който аз се чувствам.
Благословена да си, Лили!

Не усещам как идва време за обяд.
В ресторанта чудото продължава. Седнали сме на една голяма маса и всяка споделя, говорим си свободно и приятно.
А след това е веселата част – онази за раздвижване. Завършваща задължително с чаша вино. Опа, издадох!
Толкова е интересно, толкова много въпроси намериха отговори, че не усещам как идва краят на семинара.
В края му много от нас прозряха отговорите на въпроси, които дълго не са ни давали мира.
Едно от момичетата си казва най-съкровеното желание да създаде нещо свое и пита как да постъпи.
Валят отговори, предложения, съвети.
Стоя и си мисля:
– Искам да ми е приятелка. Трябва да й кажа къде греши.
Казах й. После. Вече сме приятелки и ще работим заедно по един проект, който засега е тайна.
Навън е тъмно вече, а никоя от нас не иска да си тръгва.
Разменяме визитки, телефони, прегръдки.
Станали сме приятелки.
Обичам ви, момичета!
Благословена да си, Лили!

В нощния влак София – Варна чудото продължава.
На гишето милата дама ме пита:
– Искате ли да сте сама в купе?
– Да, моля, ако може. Днес беше много вълнуващ ден.
Оказа се, че ме е настанила в първа класа на цената на билет за втора.
Сладко заспивам в комфортното топло купе.
Посред нощ шафнерът (за съжаление не същият шегаджия от идването ми) води друга дама, на около 50 години, силно възмутена и премръзнала. Нямало отопление в нейното купе.
– Все на мен нещо такова ще ми се случи! – ядосва се тя.
– А аз си мисля: „Като те слушам как говориш, какво друго да чакаш?“
На сутринта я питам:
– С какво се занимаваш?
– Счетоводителка съм. От двадесет и пет години. Имам собствена счетоводна кантора.
Така ми е дотегнало от това счетоводство. Изчерпана съм.
– А аз бях на семинар за кариерно преориентиране за дами!!!

Няма нищо случайно.

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова