Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. Матей 7:7
– Защо ще ходиш чак до София? – недоумява Любовта.
– На семинара на Лили „А сега накъде?“ за кариерно преориентиране за дами.
– Ти си юриста на най-голямата компания за вятърна енергетика?!
– Стига с това право! Писна ми да решавам сложни казуси всеки ден и да съм заровена в бумаги.
От години ми тежи и не е моето нещо.
Искам да съм на Моето Място, искам да помагам на жените да са жени, осъзнати, щастливи и пълноценни.
Искам да срещна себеподобни.
И й тръгна като по вода.
В нощния влак Варна – София шафнерът на спалния вагон, един достолепен чичо с весело пламъче в погледа, я кръсти „Елегантната“.
Такава си беше – елегантна, с прическа, скипрена, без никакви очаквания, с надежда и добро настроение.
Трябваше да се на най-горното легло в купето, беше препълнен влакът.
Синът й и Любовта направо я съжалиха.
Но без да го е молила, шафнерът я настани в друго купе, на средното легло, с една много приятна възрастна дама, която горещо и неколкократно го беше помолила да я премести също от горното легло.
Настаниха се по леглата и тя вместо да светна лампата над главата си, натисна едно бутонче с надпис: “i”.
След малко се разнесе развеселения глас на шафнера:
– За сведение на елегантните, лампата е малко по-нагоре.
– О, извинете, руса съм!
И всички избухнаха в смях …
Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.
Вярвай и продължавай да вървиш!
Елина Попова
