Битие 2:2 „И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина …”
Най-после!
Мечтаната и цяла година чакана почивка!
От днес е в отпуск. Каква интересна дума – отпуска ти се малко свобода и после пак примката се затяга. Но това е друга тема.
Сега няма да мисли за примката, а за свободата.
До вчера беше толкова уморена. Изтощена е точната дума. От ставането всяка сутрин, от принудата, от седенето по осем часа зад бюрото (а навън животът кипи), от все същите физиономии, от връхлитащите казуси, един от друг по-сложни и срочни, натоварени с толкова много напрежение и едва доловимо усещане за безсилие.
Изтощена да се движи по едни и същи улици, да готви, да си говори с Любовта по Месенджъра почти дежурните неща. Заспиваше на дивана веднага след вечеря и се пробуждаше само за да се премести в спалнята, за да се събуди на сутринта още по-уморена.
Ден след ден дните се изнизваха.
И с всяка нова сутрин онова тъничко гласче започваше да препира:
-Какво правиш? Защо ти бяха всичките тези семинари и обучения? Вложи толкова много в тях, започна добре, а сега?! Виж хората! Използвай въодушевлението, яхни вълната и действай! Сега е моментът.
Заедно с него започна да се промъква позабравеното усещане за тревожност и вина.
Даже и Фейсбук се включи: – Еди-колко си човека, харесали Моето място, от известно време не са получавали новини от Вас.
– Тихо! Уморена съм. Искам почивка!
– Боже, ти виждаш, моля те, помогни ми!
Вечерта отвори лаптопа и Джойс Майер с нейната щедра усмивка говореше: „Битие 2:2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше извършил …
Адам е създаден на шестия ден и ако бях на негово място, щях да се чудя от къде да захвана всичко, което Бог му даде да прави и да се грижи – птиците, рибите, земните твари, тревата … Боже, колко много работа! Но първият пълен ден на Адам на земята беше почивен ден.”
Благодаря ти, Боже, за словото!
Днес е различно.
Ваканция, ура!
Свободата да си направиш кафе и да го изпиеш бавно, зяпайки през прозореца, с наслаждение от аромата му и от това да не бързаш. Разкош!
След кафето – прическа и маникюр. Две толкова обикновени неща, а толкова зареждащи.
Женската енергия започна да се завръща.
Най-хубаво е предвкусването на предстоящото пътуване, очакването и приготовленията.
И нека приключението започне сега!
Девет дни и девет нощи, изпълнени със смях, чист въздух, слънце и дъжд, звездопад, аромат на гора и билки, вкусна и проста храна, изворна вода, пукането на дървата в камината, покорени върхове и осъзнати истини.
И любов. Любов във всичките онези съкровени малки моменти, които изпълват със смисъл думата „заедно” …
Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.
Вярвай и продължавай да вървиш!
Елина Попова
