Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Исая 58:8
– Защо старателно избягваш темата?
– Защото не искам да си спомням, Господи. Не искам да си спомням датата, нито годината, искам да изтрия всичките картини.
– Време е.
Да разкажеш. Преведох те през това. Онзи ден на прегледа всичко е наред. Здрава си, даже по-здрава от преди.
Нали така започна пътят към твоето Място.
Някоя друга жена има нужда да чуе и да се спре навреме.
– Ще охкам, ми, какво да правя?! – сопна се леля Мария от първото легло. Тук да не е сладкарница! Тук е болница и се охка.
Това бяха първите думи, които си пробиха път до съзнанието й след упойката.
Зарече се, че веднага щом излезе от тук, ще отиде на сладкарница.
Повдигна със страх чаршафа. Благодаря ти, Боже! И двете са си на мястото.
Леля Мария се надигна от леглото, придържайки с ръка тръбичките, който излизаха от мястото на липсващата й гърда.
От другата страна на леглото й същата гледка.
Още помнеше очите на жената пред нея, когато на гишето й подадоха документите със страшната диагноза. И облекчението, че нейната не е такава.
Сложи слушалките на ушите и си пусна “Dancing Queen” от “Mamma mia”. Затвори очи и се пренесе на гръцкия остров на любовта.
Върна се вкъщи и първото нещо, което направи, беше да отиде на сладкарница с приятели. Да почерпи за здраве, и да заличи спомена.
Зарече се никога повече да не минава през това. Страх, безсилие, безпомощност, и колебание кой път да избере. Всичко друго беше отстъпило на заден план.
Бог й удари леко шамарче.
Да се освести и да живее, в пълнота, да прелива.
Сама се докарах до тук. С мисленето си, с начина си на живот, с емоциите си, с това, че позволявам да съм зависима от волята на другите и от обстоятелствата, със самотата …
Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.
Вярвай и продължавай да вървиш!
Елина Попова
