Защото Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и благочестието. 2 Петрово 1:3
Два дни голи чукари и сиво-черни върхове.
Два дни пътуване през две съседни балкански държави, уж толкова близки, а някак далечни.
Право напред вижда заоблени заснежени върхове, целите бели, искрящи под слънцето.
– Къде е това? – пита тя.
– Сигурно е в България. – отговаря Любовта.
Македонската граница.
Сякаш Бог е дръпнал черта.
Откъм македонската страна – сиво, кално, тук – там няколко борчета, никакъв сняг.
В България – бяло, красиво, боровете пременени с чиста бяла премяна.
– Нощес наваля. – казва жената от граничния пункт.
“Имаш всичко, което ти трябва”. – звучи по радиото в колата, вече на българска земя.
Най-красивата земя!
Зелени, гъсти гори от двете страни на пътя, заснежени върхове гордо се издигат над облаците, земята е обработена и плодородна, ред зелено, ред черно, като нова черга.
Магистралата прорязва долината и от двете й страни широко, просторно и красиво, докъдето ти поглед стига.
Небето е синьо и родно, изпъстрено с бели перести облаци, като ангелски крила.
– Вижте! Ангелски крила, ето там! – възкликва неволно.
-Къде? Къде? – недоумяват другите.
Боже, имам всичко, което ми трябва! – проумява тя.
Хубаво е да се отдалечиш за малко, да видиш нещо различно, за да оцениш това, което имаш …
Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.
Вярвай и продължавай да вървиш!
Елина Попова
Прекрасно! Благодаря! 🙂
Моля! 🙂 Радвам се, че се харесва. 🙂
Замечательно! Очень трогательно!