– Няма мъже! – отчаяно отсича нейната приятелка.
Още като я видя да върви към нея с наведена глава и разбра, че нещо се е случило.
– Какво става, добре ли си? – пита направо.
– Разделихме се с приятеля ми. – отронва тя и се прави, че всичко е наред.
– Защо? Какво стана?
– От няколко седмици се държи странно, а преди две вечери поиска да му върна ключовете от дома му. Сигурно си има друга.
Личи си, че е съкрушена, но се държи. Мъжко момиче е, през какво ли не е преминала.
– Все на мен се случва. Малко хубаво да видя и после пак лошо. И на работа се скарах с колегата. Ще напусна. И кракът си ударих.
Стои и я гледа.
– Ти чуваш ли се какво говориш? Чу ли се за колко кратко време колко грешни утвърждения изрече? Как искаш да има хубаво и да ти се случват хубави неща, когато ти не допускаш, че това е възможно? Предателството на любимия мъж е отключило старите страхове и най-лесното е да се върнеш назад.
Ами ако Бог ти го е пратил само за да те изведе от дупката, в която си била? И той вече не ти е нужен? Може той самият да няма обяснение за странното си държание. Може неговата роля в живота ти да е приключила.
Защото Бог иска да вървиш напред. И само това е начина. Като оставиш нещо старо и вече ненужно да си отиде, за да дойде новото.
Само че нас ни е страх от новото, неизвестното.
А то винаги е по-хубаво от старото.
Защото се изкачваме нагоре. В живота си. Това е Божията воля. Защото много ни обича. И като истински баща иска най-доброто за нас. Нищо, че сега малко ще ни заболи.
Мълчи. По погледа ѝ вижда, че старият рефрен продължава да се върти в главата ѝ. Но вече е леко обнадеждена и не толкова категорична.
Хайде, ще тръгвам!
– Ами така е в живота. – довършва мисления си монолог приятелката й.
Не можеш да имаш и едното, и другото. Ако имаш пари, няма да имаш любов. Ако имаш любов, пари ще ти липсват.
– Боже мили, още грешни утвърждения! Нека ти разкажа нещо:
“Стоял един мъж както всяка сутрин на балкона на жалкия си апартамент и пиел кафе.
И си говорел: – Ама, че скапан живот! С жената само се караме. Пък и как можах за такъв крокодил да се оженя, голяма грозотия. Децата за нищо не стават, едва завършиха училище и само пари искат. Работата скапана, все мен навикват. А цял ден се блъскам за нищо пари. Даже и кафето не е вкусно.
Стояло едно ангелче на рамото му с тефтер в ръка и записвало:
Ами този все едно и също иска. Както и вчера, и онзи ден, и преди един месец. Добре, така да бъде. Каквото си поръча.” …
Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.
Вярвай и продължавай да вървиш!
Елина Попова
