Всяко зло за добро

Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Псалми 126:5

– Хазяйката ми е писала! – спря се тя насред разходката в Морската.
Трябва да се преместим!!!
Продават апартамента! Имаме един месец да се преместим!
Спря се насред алеята, пълна с хора, а сълзите не спираха.
– Не искам да се местя!!! Не сега! Нямам време за това! Имам други планове!
– Боже, защо? Как е възможно някой друг да взима решения за моя живот?!
Любовта я прегърна силно и само каза:
– Тя пък точно в неделя ли избра да ти пише?
– Ще ми помогнеш ли?! – погледна го жално тя, сгушена в прегръдките му.
– Разбира се, че ще ти помогна. Спокойно, за добро е, ще видиш!
Седем години, цели седем години в чуждо жилище, което беше нарекла дом.
Седем години, пълни с болка и щастие, с мечти, с толкова много неща, които никога няма да се повторят.
Балът на Марти, катастрофата.
Любови, а всъщност не, и най-после Любовта.
Вечерите, сгушена в прегръдките му, ухаещи на домашни сарми и печена тиква.
Началото! Моето Място! Пълна къща със щастливи жени с грейнали лица!
– И сега какво?! – Добре дошли на Моето Място, днес тук, пък утре там, пък вдругиден не знам си къде?!
Огледите. Трябва бързо да решават.
– Мамо, изглежда добре и се вижда малко море. – казва Обичта.
Пътуват до там половин час в задръстването по една от най-неприятните улици във Варна.
Брокерчето закъснява с половин час, а тя е на работа.
Оглежда се.
Пусто е и лъха на безвремие.
Съседка с примирен вид мъкне някакво безалкохолно от онези измислените и един фиш от Националната лотария и се шмугва в един от гаражите, превърнат в жилище, пред който висят прострени части от дамско бельо.
Брокерчето пристига.
Червена риза и черен панталон. Стендал.
– Имаме десет минути да огледаме! – казва тя. Моля да сте по-бърз, на работа съм!
– Как е възможно да се живее тук?! – чуди се тя. И как може да твърдите, че диванът е нов?! Та той е изкорубен! И не ми трябва парченцето морска гледка на сто километра разстояние над пущинака отдолу! Няма как да се прибирам тук вечер без кола. Благодаря Ви!
– Мамо, имаме два огледа за днес. Няма как да стане без брокер.
Още щом влязоха и го усети …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.