Мила моя,
Какво правиш с безценния си живот?
Живееш ли го или го пропиляваш?
Останала си сама?
Някой те е предал?
И сега не знаеш как да продължиш?
Нагърбила си се със всичко?
Всички разчитат на теб?
Докога ще издържиш така?
Вика ли нещо в теб да спреш и да си спомниш, че си Жена?
Кога ще го чуеш?
Търпиш ли нещо, което става все по-нетърпимо?
Някой, който не те зачита?
Някой, който те кара да се чувстваш зле твърде дълго, та чак си повярвала, че това е нормално или че това заслужаваш, или че така ти е писано?
По-добре ли ще става или по-зле?
Какво правиш?
Липсва ли нещо в подредения ти живот?
Смисъл?
Или удовлетворението да помагаш, да има полза от теб?
На ръба ли си?
На объркването, самотата и депресията?
Търсиш изход, но не го намираш?
Някой разпознава ли симптомите или започнаха да те избягват?
Имаш ли нужда някой просто да види какво се случва с теб?
И да подаде ръка. По човешки.
Ако само искаш промяна, но винаги някой друг е виновен;
Ако само искаш, но сега не е моментът;
Ако само искаш, но те е страх от неизвестното;
Ако търсиш универсално решение, което само ще оправи всичко;
Ако чакаш мъжа на мечтите, но ти не си извървяла твоята част от пътя, Добре! Ти избираш.
Знам как се чувстваш.
Била съм там.
Пише го в книгата „Моето Място”.
Има изход.
И знам Пътя.
Подавам ти ръка и ще бъда с теб.
Приемаш ли?
