Автор: Elina

Не бой се, само вярвай! Марк 5:36

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?  І Коринтяни 5:6

Премести се в нов дом през пролетта. 
Подреди двете си саксии с мушкато, едното цикламено, другото червено, една до друга и зачака да цъфнат.
Беше ги опазила през зимата.
Скоро разцъфтяха.
Първо цъфна цикламеното мушкато. Разкошен цвят, нежен, носещ радост.
После до него цъфна червеното с няколко едри, ярки и пълни с енергия цветове.
Всяка сутрин, докато ги поливаше, им се наслаждаваше.
Една сутрин видя, че цикламеното мушкато има нов цвят. Но не беше цикламен, а червен!
Какво е станало?!
Започна да го оглежда, да не би да има друго коренче и то да е червено. Не, от едно и също коренче бяха цъфнали първо цикламеният цвят, а после червеният.
Цикламеното мушкато разцъфна с още два големи цвята, и все в ярко червено, като мушкатото до него.
– Е, аз ако исках две саксии с еднакви цветове, щях да си ги засадя отначало! – каза си тя, гледайки ги едно до друго.
И тогава проумя: в предишния дом те бяха сложени на двата противоположни края на терасата. А тук ги беше доближила едно до друго. И по-силният цвят беше повлиял на по-слабия. Цикламеното беше станало еднакво с червеното, до което стоеше.
Трябва да ги раздалеча! – сети се тя.
Така и направи. Премести цикламеното мушкато през две саксии от червеното и зачака.
О, чудо! Тази сутрин видя, че цикламеното разцъфтява с два прекрасни цвята, вече в неговия си цвят, на фона на още непрецъфтелите червени цветове, прихванати от другото.
Ето какво е решението! – проумя тя.
Да се отдалечиш и да прекратиш всяко влияние, което те обезличава или ти вреди …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

 

 

Топла юнска привечер.

Пред Фестивалния комплекс е приятно оживено, хора вървят в различни посоки и се носи ваканционното настроение, което толкова обича.

Минавайки оттам чува как един едър човек с голяма и рошава брада, седнал почти пред входа му, се моли по детски на Дядото с пуканките.

Я, Дядото с пуканките пак е тук! – обърна се тя и го видя. Усети познатия аромат на карамелизирани пуканки, който свързваше с това място.

Та човекът, седнал на нещо,  с оставен акордеон до него, го молеше:

– Моля ти се, дай малко пуканки, пък аз ще ти ги платя, когато изкарам пари! – молеше се с тон на малко дете.

Дядото с пуканките само го погледна и дори не помръдна.

Тя подмина, но нещо в нея се сви и  се върна.

– Ето, вземете да си купите пуканки! – пусна монета в ръката на брадатия, пухкав чичко.

Той я погледна със син поглед над бухналата брада и рече:

– Давай поженимся!

Тя стъписана се разсмя.

– Аз съм българка. И имам приятел.

– Нищо, давай поженимся!

Отмина го, смеейки се.

Бре, то било лесно да получи предложение за брак!

А тя от кога го чака!

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

 

 

 

Защото  Неговата Божествена сила ни е подарила   всичко,   което  е  потребно  за  живота  и  благочестието.  2 Петрово 1:3

Два дни голи чукари и сиво-черни върхове.

Два дни пътуване през две съседни  балкански държави, уж толкова близки, а някак далечни.

Право напред вижда заоблени заснежени върхове, целите бели, искрящи под слънцето.

– Къде е това? – пита тя.

– Сигурно е в България. – отговаря Любовта.

Македонската граница.

Сякаш Бог е дръпнал черта.

Откъм македонската страна – сиво, кално, тук – там няколко борчета, никакъв сняг.

В България – бяло, красиво, боровете пременени с чиста бяла премяна.

– Нощес наваля. – казва жената от граничния пункт.

“Имаш всичко, което ти трябва”. – звучи по радиото в колата, вече на българска земя.

Най-красивата земя!

Зелени, гъсти гори от двете страни на пътя, заснежени върхове гордо се издигат над облаците, земята е обработена и плодородна, ред зелено, ред черно, като нова черга.

Магистралата прорязва долината и от двете й страни широко, просторно и красиво, докъдето ти поглед стига.

Небето е синьо и родно, изпъстрено с бели перести облаци, като ангелски крила.

– Вижте! Ангелски крила, ето там! – възкликва неволно.

-Къде?  Къде? – недоумяват другите.

Боже, имам всичко, което ми трябва! – проумява тя.

Хубаво е да се отдалечиш за малко, да видиш нещо различно, за да оцениш това, което имаш …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

 

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Исая 58:8

– Защо старателно избягваш темата?

– Защото не искам да си спомням, Господи. Не искам да си спомням датата, нито годината, искам да изтрия всичките картини.

– Време е.

Да разкажеш. Преведох те през това. Онзи ден на прегледа всичко е наред. Здрава си, даже по-здрава от преди.

Нали така започна пътят към твоето Място.

Някоя друга жена има нужда да чуе и да се спре навреме.

– Ще охкам, ми, какво да правя?! – сопна се леля Мария от първото легло. Тук да не е сладкарница! Тук е болница и се охка.

Това бяха първите думи, които си пробиха път до съзнанието й след упойката.

Зарече се, че веднага щом излезе от тук,  ще отиде на сладкарница.

Повдигна със страх чаршафа. Благодаря ти, Боже!  И двете са си на мястото.

Леля Мария се надигна от леглото, придържайки с ръка тръбичките, който излизаха от мястото на липсващата й гърда.

От другата страна на леглото й същата гледка.

Още помнеше очите на жената пред нея, когато на гишето й подадоха документите със страшната диагноза.  И облекчението, че нейната не е такава.

Сложи слушалките на ушите и си пусна “Dancing Queen” от “Mamma mia”. Затвори очи и се пренесе на гръцкия остров на любовта.

Върна се вкъщи и първото нещо, което направи, беше да отиде на сладкарница с приятели. Да почерпи за здраве, и да заличи спомена.

Зарече се никога повече да не минава през това. Страх, безсилие, безпомощност, и колебание кой път да избере. Всичко друго беше отстъпило на заден план.

Бог й удари леко шамарче.

Да се освести и да живее, в пълнота, да прелива.

Сама се докарах до тук. С мисленето си, с начина си на живот, с емоциите си, с това, че позволявам да съм зависима от волята на другите и от обстоятелствата, със самотата …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

 

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова