Яж, моли се и … бъди!

Завръщане към себе си в едно благословено от Бога място – село Момчиловци, в сърцето на Родопите.

Чист въздух, вкусна храна, жива вода.
Тишина, изпълнена с ухание на мащерка.
Песента на вятъра в короните на смърчовете, които сякаш те прегръщат със зелените си дантели.
Параклис на хълма, облян в светлина.
Молитва от душа.
Къща с приказни стаи и огън в камината.
Споделени моменти по женски, сред други жени като теб, в малка група.
Пречистващият процес да създаваш с ръцете си, докато умът си почива.
Нещо безценно, съхранило мига.
Възможността да поговориш с психолог и да се чуеш – твоите отговори, онези, които са ти нужни от много време.
Пътят да се върнеш към себе си.

Кога: 4-ти, 5-ти и 6-ти юли 2025г.
Къде: Вила „Алба“ с.Момчиловци, общ.Смолян – https://albavila.com/
С кого: Виолета Манолова – домакин и собственик на Вила „Алба“ и
Елина Попова – психолог – https://moetomyasto.com/
https://superdoc.bg/lekar/elina-popova
Какво включва:
-Три нощувки в двойна стая във Вила „Алба“ с капацитет 8 места.
Вилата е изцяло на разположение на участничките.
-Закуски и вечери във Вила „Алба“ с традиционна родопска храна, домашно приготвена с много любов.
-Работилничка „Кутия с благословии“ през втория ден, водена от Виолета Манолова, в която ще си направиш своя оригинална кутия с техниката Декупаж. Кутията и всички материали са осигурени.
Може всеки ден да слагаш в нея цветни листчета, на които да напишеш за какво си благодарна и с какво си благословена. Да обърнеш фокуса от „Нямам“ и „Искам“ към „Имам“, „Благодаря!“ и „Благословена съм“.
-Личен разговор с психолог Елина Попова през третия ден, насаме, с безусловно приемане и изслушване, за да се чуеш ти. Защото твоите отговори са вътре в теб. Само някой трябва да ти даде възможност да ги видиш. С емпатия и Любов.

Всяка една от участничките ще получи личен подарък.

Има и още приятни изненади.

Най-важното е да се отпуснеш и потопиш в цялостното изживяване.

Първият ден е за запознаване, общуване и разпускане.
Вторият е за създаване с ръце, за да изключиш ума и да се свържеш със себе си.
На третия ден онова, което най-много те вълнува, вече ще се е прояснило, и ще може да го споделиш и да намериш отговор.

Три дни за теб, без бързане и график, пълни с разпускане и възстановяване.
За да се върнеш радостна, заредена и вдъхновена.

Цена:- 3 нощувки в двойна стая при двойно настаняване и храна – 355 лв.
– 3 нощувки самостоятелно в двойна стая и храна – 555 лв.
– Работилничка „Кутия с благословии“ с включени материали – 90лв.
– Личен разговор с психолог – 50 лв.
Капаро: 50 % от цената за нощувки и храна.

Как да се включа:
Записване до 01.06.2025г. на тел.0878997915 – Виолета Манолова и
тел.0887984651 – Елина Попова

За брода в реката

Когато минаваш през водите, с теб ще бъда, 
и през реките, те няма да те потопят;
когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш
и пламъкът няма да те опали. Исая 43:2

Излезе от офиса в тъмната вечер.
– Най-после!
По-бързо, имам Женска среща Мисия! – мярна се в главата й и ускори крачка.
– Защо бързаш?! – промъкна се тихичкото гласче. Няма записани. Едва ли някой ще дойде.
Точно на Мисия!
Явно всички са си я намерили. Или нещо не правиш както трябва?!
И изведнъж сякаш го чу: …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

 

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Всяко зло за добро

Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Псалми 126:5

– Хазяйката ми е писала! – спря се тя насред разходката в Морската.
Трябва да се преместим!!!
Продават апартамента! Имаме един месец да се преместим!
Спря се насред алеята, пълна с хора, а сълзите не спираха.
– Не искам да се местя!!! Не сега! Нямам време за това! Имам други планове!
– Боже, защо? Как е възможно някой друг да взима решения за моя живот?!
Любовта я прегърна силно и само каза:
– Тя пък точно в неделя ли избра да ти пише?
– Ще ми помогнеш ли?! – погледна го жално тя, сгушена в прегръдките му.
– Разбира се, че ще ти помогна. Спокойно, за добро е, ще видиш!
Седем години, цели седем години в чуждо жилище, което беше нарекла дом.
Седем години, пълни с болка и щастие, с мечти, с толкова много неща, които никога няма да се повторят.
Балът на Марти, катастрофата.
Любови, а всъщност не, и най-после Любовта.
Вечерите, сгушена в прегръдките му, ухаещи на домашни сарми и печена тиква.
Началото! Моето Място! Пълна къща със щастливи жени с грейнали лица!
– И сега какво?! – Добре дошли на Моето Място, днес тук, пък утре там, пък вдругиден не знам си къде?!
Огледите. Трябва бързо да решават.
– Мамо, изглежда добре и се вижда малко море. – казва Обичта.
Пътуват до там половин час в задръстването по една от най-неприятните улици във Варна.
Брокерчето закъснява с половин час, а тя е на работа.
Оглежда се.
Пусто е и лъха на безвремие.
Съседка с примирен вид мъкне някакво безалкохолно от онези измислените и един фиш от Националната лотария и се шмугва в един от гаражите, превърнат в жилище, пред който висят прострени части от дамско бельо.
Брокерчето пристига.
Червена риза и черен панталон. Стендал.
– Имаме десет минути да огледаме! – казва тя. Моля да сте по-бърз, на работа съм!
– Как е възможно да се живее тук?! – чуди се тя. И как може да твърдите, че диванът е нов?! Та той е изкорубен! И не ми трябва парченцето морска гледка на сто километра разстояние над пущинака отдолу! Няма как да се прибирам тук вечер без кола. Благодаря Ви!
– Мамо, имаме два огледа за днес. Няма как да стане без брокер.
Още щом влязоха и го усети …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

За спортните коли и Божията помощ

И всеки, който призове името Господно, ще се спаси. Деяния 2:21

Сутрин нямаше сили да стане от леглото.

И желание нямаше. Да живее нямаше желание.

Синът й, притеснен, й купуваше всякакви скъпи био сиропи с витамини и минерали, които щели да я съживят веднага. Не помагаха.

Ядеше, вечно беше гладна, а слабееше. Отделен е въпросът с какво се хранеше. С каквото има. А то не беше много.

– Много си отслабнала. Храниш ли се? – шефът я гледаше изпитателно с тежкия поглед, с който я гледаше напоследък.

Колежката, с която работеха от много години, и уж бяха приятелки,  усети, че е слаба, и реши да завоюва овакантената позиция на доверен човек.

Ходеше от лекар на лекар и никой не можеше да й каже какво й е. Видимо всичко беше нормално. Гледаха я странно, бързаха да й вземат парите за прегледа и да я отпратят. Никой не разпозна симптомите или не му пукаше.

Не можеше да се гледа в огледалото. Измъчената физиономия и блуждаещия поглед. Изтощената коса с цвят, който не й отиваше. Усмивката й, нейната вечна усмивка, беше изчезнала, а опитите да я върне само й показваха, че нещата отиват на зле.

Нямаше желание да се облича и да се гласи. Мъкнеше едни и същи дрехи, които още повече подчертаваха отчаяния й вид. А онези, красивите, ярки или стилни дрехи, които преди толкова много обичаше и носеше с удоволствие, за тях нямаше енергия и ги отбягваше. Висяха по закачалките, а тя дори не посягаше към тях. Най-зле се чувстваше в червено и го събличаше веднага.

В главата й бясно препускаха хаотични мисли и повечето бяха черни и обвиняващи. Имаше толкова много неща, които прозря и за които да се обвинява. Опитваше се да ги отпъди, но те връхлитаха с нова сила. Страхове. Какво ще прави, как ще продължи?

Най-страшни бяха паник атаките. Не знаеше, че са такива. Но изведнъж, както си седеше, я връхлиташе като вихрушка толкова силна и ярка страшна картина, по-скоро усещане, че се разтреперваше и изпотяваше. С огромно усилие успяваше да се върне.

На мястото на сърцето й сякаш имаше черна дупка, която беше някак болезнено празна.

Къде беше изчезнала любовта?

Не се обичаше. И как да се обича? Та тя се беше провалила с трясък и сега изобщо не знаеше какво да прави, и нямаше сили да продължи.

Всъщност това, че не се обичаше, май не беше нещо ново. Тя откакто се помнеше, не се е обичала. Иначе нямаше да слага всички други пред себе си.

Но най-лошото беше, че не обичаше близките си, детето си! Или поне така го усещаше.

Стегни се! –  й казваха всички, от които отчаяно търсеше подкрепа, и започнаха да я избягват.

Де да можех да се стегна!

Наблюдаваше се отстрани в малките моменти на проблясъци, виждаше, че е зле, и не можеше да направи нищо друго, освен да се моли.

– Господи, не мога повече! Моля те, помогни ми! В името на Исус Христос, помогни ми!

Люба, румънката, с която виртуално се запознаха заради грешката на гърка да ги сложи в общ чат, се обади една вечер по Месенджъра и ентусиазирано й каза на нейния смешен английски:

– Знам чудесна възможност ти печели много пари! Компания за хранителни добавки, печели много, раздават коли. Аз вече го правя. След две седмици ще има семинар на Озбор, близо до Варна, той е само за членове и е за бизнеса, но ти ела, тъкмо ще се видим на живо и ще разбереш всичко!

-Озбор ли? Къде е това? Да не би да е Обзор?

-Да, да, Озбор.

И тя се вкопчи в това предложение като удавник за сламка. Сякаш от него зависеше животът й. Нещо вътре в нея знаеше, че трябва да го направи.

Впрегна цялата си останала енергия, намери офиса на компанията за хранителни добавки, събра последните си пари и се обади да се запише за семинара .

-Не може! – семинарът е само за членове. Трябва да имате екип, да сте направили еди-колко си точки и тогава! – отсече по телефона докторката от София, която отговаряше за организацията.

-Люба, не става! Помагай!

След няколко дни докторката й се обади, че ще може да отиде. Тя победоносно отиде да занесе парите в офиса на компанията, където Митко, с който после станаха приятели,  я изгледа като някаква натрапница, но я записа и с покровителски тон й даде указания, че преди семинара трябва да посети едно обучение в неделя в 9 часа сутринта.

В неделя едва се надигна от леглото в последния момент. Навлече тениската с пеперудата и пола, по-къса от подходящата за бизнес събитие, сложи якето, което я правеше бледа, но друго нямаше, и се завлече към офиса на компанията.

Закъсня, естествено. Напоследък за всичко закъсняваше.

Докато влизаше пред всички, които вече слушаха обучението, лекторката с вид на учителка с показалка в ръка я изгледа неодобрително и назидателно каза:

-Колеги, ние правим бизнес, а първото правило в бизнеса е да сме точни.

“Я си гледай работата!” – си каза наум, и се огледа къде да се шмугне.

Тогава го видя. Настани се зад огромния му гръб и изведнъж се почувства в безопасност. От толкова време насам. Стана й  удобно и спокойно.

Потъна в това усещане, докато не я сепна гласът на червендалестата рускиня, която беше грабнала показалката и стоеше пред дъската.

– Вие двамата ще сте един екип! – посочи тях двамата. Той се обърна и я погледна …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

 

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

За вкопчването и пускането

Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите. Матей 21:22

Поканиха я на бала!!!
Не на кой да е бал, а на най-бляскавото събитие за годината на една голяма и известна компания.
Не къде да е, а в Будапеща в навечерието на Коледа. Безплатно!
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Идеше ѝ да затанцува от радост.
– Само трябва да си купя бална рокля, и готово!
Имаше един месец.
Оказа се доста по-трудно, отколкото си мислеше. Никога не беше имала дълга бална рокля, дори и на нейния абитуриентски бал, който беше толкова отдавна.
Дори не знаеше къде да търси.
Ровенето из модните сайтове само увеличи напрежението и скъси времето.
Изведнъж се сети за онази приятелка с разкошната дълга червена рокля на профилната снимка.
Тя ще знае къде има хубави бални рокли.
Знаеше – в сватбените салони. Благодаря!
Голямо мерене падна.
Сега разбра защо едно време принцесите са имали придворни дами – да им помагат с обличането на роклите.
– Вдигнете си ръцете, стойте така, аз ще стегна връзките на гърба, качете се на подиума, за да видите как пада роклята.
На първото място всички рокли имаха пайнерско излъчване.
На второто бяха доста по-стилни, но колкото и да ѝ се възхищаваха момичетата, тя не се хареса напълно в нито една рокля.
Излезе от поредния магазин и усети как тревогата я обзема.
– Боже, колко са скъпи! Нямам толкова пари! А и не съм абитуриентка, само отивам на бал. Нищо не ми хареса, а имам само две седмици, дори и за поръчка от сайт няма време.
Мислите препускаха и започна да се чувства в безисходица.
Изведнъж си каза:
– Стига! Престани да мислиш за това! Няма да го измислиш в този момент. Остави го! Пусни го! Бог ще го нареди …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

 

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова