Автор: Elina

Битие 2:2 „И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина …”

Най-после!
Мечтаната и цяла година чакана почивка!
От днес е в отпуск. Каква интересна дума – отпуска ти се малко свобода и после пак примката се затяга. Но това е друга тема.
Сега няма да мисли за примката, а за свободата.
До вчера беше толкова уморена. Изтощена е точната дума. От ставането всяка сутрин, от принудата, от седенето по осем часа зад бюрото (а навън животът кипи), от все същите физиономии, от връхлитащите казуси, един от друг по-сложни и срочни, натоварени с толкова много напрежение и едва доловимо усещане за безсилие.
Изтощена да се движи по едни и същи улици, да готви, да си говори с Любовта по Месенджъра почти дежурните неща. Заспиваше на дивана веднага след вечеря и се пробуждаше само за да се премести в спалнята, за да се събуди на сутринта още по-уморена.
Ден след ден дните се изнизваха.
И с всяка нова сутрин онова тъничко гласче започваше да препира:
-Какво правиш? Защо ти бяха всичките тези семинари и обучения? Вложи толкова много в тях, започна добре, а сега?! Виж хората! Използвай въодушевлението, яхни вълната и действай! Сега е моментът.
Заедно с него започна да се промъква позабравеното усещане за тревожност и вина.
Даже и Фейсбук се включи: – Еди-колко си човека, харесали Моето място, от известно време не са получавали новини от Вас.
– Тихо! Уморена съм. Искам почивка!
– Боже, ти виждаш, моля те, помогни ми!
Вечерта отвори лаптопа и Джойс Майер с нейната щедра усмивка говореше: „Битие 2:2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше извършил …
Адам е създаден на шестия ден и ако бях на негово място, щях да се чудя от къде да захвана всичко, което Бог му даде да прави и да се грижи – птиците, рибите, земните твари, тревата … Боже, колко много работа! Но първият пълен ден на Адам на земята беше почивен ден.”
Благодаря ти, Боже, за словото!
Днес е различно.
Ваканция, ура!
Свободата да си направиш кафе и да го изпиеш бавно, зяпайки през прозореца, с наслаждение от аромата му и от това да не бързаш. Разкош!
След кафето – прическа и маникюр. Две толкова обикновени неща, а толкова зареждащи.

Женската енергия започна да се завръща.
Най-хубаво е предвкусването на предстоящото пътуване, очакването и приготовленията.
И нека приключението започне сега!
Девет дни и девет нощи, изпълнени със смях, чист въздух, слънце и дъжд, звездопад, аромат на гора и билки, вкусна и проста храна, изворна вода, пукането на дървата в камината, покорени върхове и осъзнати истини.
И любов. Любов във всичките онези съкровени малки моменти, които изпълват със смисъл думата „заедно” …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Търсете, и ще намерите. Матей 7:7

Вчера едно шарено птиче кацна на дървото пред прозореца й.
Огледа се, огледа се, подскочи от клон на клон, видя, че няма плодчета, които да си хапне, и отлетя на друго дърво.
Не стоя цял ден да му падне от небето.
Търси и ще намери.
Нека и ние така да търсим и ще намерим.
Защото най-доброто, което Бог е приготвил за нас, може да е на съседното дърво.
Само трябва да отлетим до него и да се огледаме.
Дълго време стоеше на едно място, вършеше едни и същи неща, и горещо се молеше за промяна.
Тогава Бог й каза: Тръгни, а другото остави на мен! …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

– Няма мъже! – отчаяно отсича нейната приятелка.
Още като я видя да върви към нея с наведена глава и разбра, че нещо се е случило.
– Какво става, добре ли си? – пита направо.
– Разделихме се с приятеля ми. – отронва тя и се прави, че всичко е наред.
– Защо? Какво стана?
– От няколко седмици се държи странно, а преди две вечери поиска да му върна ключовете от дома му. Сигурно си има друга.
Личи си, че е съкрушена, но се държи. Мъжко момиче е, през какво ли не е преминала.
– Все на мен се случва. Малко хубаво да видя и после пак лошо. И на работа се скарах с колегата. Ще напусна. И кракът си ударих.
Стои и я гледа.
– Ти чуваш ли се какво говориш? Чу ли се за колко кратко време колко грешни утвърждения изрече? Как искаш да има хубаво и да ти се случват хубави неща, когато ти не допускаш, че това е възможно? Предателството на любимия мъж е отключило старите страхове и най-лесното е да се върнеш назад.
Ами ако Бог ти го е пратил само за да те изведе от дупката, в която си била? И той вече не ти е нужен? Може той самият да няма обяснение за странното си държание. Може неговата роля в живота ти да е приключила.
Защото Бог иска да вървиш напред. И само това е начина. Като оставиш нещо старо и вече ненужно да си отиде, за да дойде новото.
Само че нас ни е страх от новото, неизвестното.
А то винаги е по-хубаво от старото.
Защото се изкачваме нагоре. В живота си. Това е Божията воля. Защото много ни обича. И като истински баща иска най-доброто за нас. Нищо, че сега малко ще ни заболи.
Мълчи. По погледа ѝ вижда, че старият рефрен продължава да се върти в главата ѝ. Но вече е леко обнадеждена и не толкова категорична.
Хайде, ще тръгвам!
– Ами така е в живота. – довършва мисления си монолог приятелката й.
Не можеш да имаш и едното, и другото. Ако имаш пари, няма да имаш любов. Ако имаш любов, пари ще ти липсват.
– Боже мили, още грешни утвърждения! Нека ти разкажа нещо:
“Стоял един мъж както всяка сутрин на балкона на жалкия си апартамент и пиел кафе.
И си говорел: – Ама, че скапан живот! С жената само се караме. Пък и как можах за такъв крокодил да се оженя, голяма грозотия. Децата за нищо не стават, едва завършиха училище и само пари искат. Работата скапана, все мен навикват. А цял ден се блъскам за нищо пари. Даже и кафето не е вкусно.
Стояло едно ангелче на рамото му с тефтер в ръка и записвало:
Ами този все едно и също иска. Както и вчера, и онзи ден, и преди един месец. Добре, така да бъде. Каквото си поръча.” …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

В едно село придошла реката и станало наводнение. Всички хора започнали да се евакуират. Отишъл кметът при попа в църквата и му рекъл:
– Дядо попе, хайде с нас! Всички хора напускат селото.
– А, чедо, аз ще се моля и ще чакам Бог да ме спаси.
Водата прииждала. Започнала да залива църквата. Попът се качил на горния етаж.
Дошли пожарникари. Сложили стълба до горния етаж.
– Дядо попе, идвай с нас! Всички хора се евакуираха.
– Чеда мои, аз ще се моля и Бог ще ме спаси.
Водата заляла църквата чак до камбанарията.
Попът се покатерил на камбанарията и се хванал за кръста, молейки се на Бог да го спаси.
Изневиделица от небето се появил хеликоптер с командоси.
– Дядо попе, дойдохме специално за тебе. Дай ръка да те спасим!
– А, момчета, аз ще се моля и Бог ще ме спаси.
Отлетял хеликоптерът.
Попът останал сам на камбанарията, вкопчен в кръста.
Водата се покачвала …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Може да ви прозвучи като проповядване, но след една година на лутане и опити да оправя живота си сама, слушайки всевъзможни “учители”, изпаднах в страхове, изгубих се и най-лошото – изгубих вяра.
Тогава една приятелка, за която изобщо не допусках, че вярва в Бог, ми каза един ден на плажа:
– Ти си загубила вяра. Смири се и се довери.

Така и сторих. Смирих се и се доверих. И дълбоко вътре в себе си повярвах, че Бог се грижи и нарежда всичко по най-добрия начин.
Спрях да роптая и да се съпротивлявам на обстоятелствата си и започнах да благодаря за тях.
И нещата започнаха да се нареждат гладко и леко.
Любовта се върна в сърцето ми. Първо към мен, а после и към близките ми, и към всички добри хора. А те са толкова много!
Става все по-хубаво.
Благодаря!
Исая 58:
6 Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай;
7 Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома, видиш ли гол, облечи го, и от еднокръвния си не се крий.
8 Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава.
9 Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: Ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително,
10 И отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца – тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;
11 И Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова