Блог

За общуването и влиянието

Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?  І Коринтяни 5:6

Премести се в нов дом през пролетта. 
Подреди двете си саксии с мушкато, едното цикламено, другото червено, една до друга и зачака да цъфнат.
Беше ги опазила през зимата.
Скоро разцъфтяха.
Първо цъфна цикламеното мушкато. Разкошен цвят, нежен, носещ радост.
После до него цъфна червеното с няколко едри, ярки и пълни с енергия цветове.
Всяка сутрин, докато ги поливаше, им се наслаждаваше.
Една сутрин видя, че цикламеното мушкато има нов цвят. Но не беше цикламен, а червен!
Какво е станало?!
Започна да го оглежда, да не би да има друго коренче и то да е червено. Не, от едно и също коренче бяха цъфнали първо цикламеният цвят, а после червеният.
Цикламеното мушкато разцъфна с още два големи цвята, и все в ярко червено, като мушкатото до него.
– Е, аз ако исках две саксии с еднакви цветове, щях да си ги засадя отначало! – каза си тя, гледайки ги едно до друго.
И тогава проумя: в предишния дом те бяха сложени на двата противоположни края на терасата. А тук ги беше доближила едно до друго. И по-силният цвят беше повлиял на по-слабия. Цикламеното беше станало еднакво с червеното, до което стоеше.
Трябва да ги раздалеча! – сети се тя.
Така и направи. Премести цикламеното мушкато през две саксии от червеното и зачака.
О, чудо! Тази сутрин видя, че цикламеното разцъфтява с два прекрасни цвята, вече в неговия си цвят, на фона на още непрецъфтелите червени цветове, прихванати от другото.
Ето какво е решението! – проумя тя.
Да се отдалечиш и да прекратиш всяко влияние, което те обезличава или ти вреди …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.


Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

 

 

Давай поженимся!

Топла юнска привечер.

Пред Фестивалния комплекс е приятно оживено, хора вървят в различни посоки и се носи ваканционното настроение, което толкова обича.

Минавайки оттам чува как един едър човек с голяма и рошава брада, седнал почти пред входа му, се моли по детски на Дядото с пуканките.

Я, Дядото с пуканките пак е тук! – обърна се тя и го видя. Усети познатия аромат на карамелизирани пуканки, който свързваше с това място.

Та човекът, седнал на нещо,  с оставен акордеон до него, го молеше:

– Моля ти се, дай малко пуканки, пък аз ще ти ги платя, когато изкарам пари! – молеше се с тон на малко дете.

Дядото с пуканките само го погледна и дори не помръдна.

Тя подмина, но нещо в нея се сви и  се върна.

– Ето, вземете да си купите пуканки! – пусна монета в ръката на брадатия, пухкав чичко.

Той я погледна със син поглед над бухналата брада и рече:

– Давай поженимся!

Тя стъписана се разсмя.

– Аз съм българка. И имам приятел.

– Нищо, давай поженимся!

Отмина го, смеейки се.

Бре, то било лесно да получи предложение за брак!

А тя от кога го чака!

Благодаря!

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Имаш всичко, което ти трябва

 

 

 

Защото  Неговата Божествена сила ни е подарила   всичко,   което  е  потребно  за  живота  и  благочестието.  2 Петрово 1:3

Два дни голи чукари и сиво-черни върхове.

Два дни пътуване през две съседни  балкански държави, уж толкова близки, а някак далечни.

Право напред вижда заоблени заснежени върхове, целите бели, искрящи под слънцето.

– Къде е това? – пита тя.

– Сигурно е в България. – отговаря Любовта.

Македонската граница.

Сякаш Бог е дръпнал черта.

Откъм македонската страна – сиво, кално, тук – там няколко борчета, никакъв сняг.

В България – бяло, красиво, боровете пременени с чиста бяла премяна.

– Нощес наваля. – казва жената от граничния пункт.

“Имаш всичко, което ти трябва”. – звучи по радиото в колата, вече на българска земя.

Най-красивата земя!

Зелени, гъсти гори от двете страни на пътя, заснежени върхове гордо се издигат над облаците, земята е обработена и плодородна, ред зелено, ред черно, като нова черга.

Магистралата прорязва долината и от двете й страни широко, просторно и красиво, докъдето ти поглед стига.

Небето е синьо и родно, изпъстрено с бели перести облаци, като ангелски крила.

– Вижте! Ангелски крила, ето там! – възкликва неволно.

-Къде?  Къде? – недоумяват другите.

Боже, имам всичко, което ми трябва! – проумява тя.

Хубаво е да се отдалечиш за малко, да видиш нещо различно, за да оцениш това, което имаш …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

 

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

За изхода от пустинята

Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Исая 58:8

Защо старателно избягваш темата?

– Защото не искам да си спомням, Господи. Не искам да си спомням датата, нито годината, искам да изтрия всичките картини.

– Време е.

Да разкажеш. Преведох те през това. Онзи ден на прегледа всичко е наред. Здрава си, даже по-здрава от преди.

Нали така започна пътят към твоето Място.

Някоя друга жена има нужда да чуе и да се спре навреме.

– Ще охкам, ми, какво да правя?! – сопна се леля Мария от първото легло. Тук да не е сладкарница! Тук е болница и се охка.

Това бяха първите думи, които си пробиха път до съзнанието й след упойката.

Зарече се, че веднага щом излезе от тук,  ще отиде на сладкарница.

Повдигна със страх чаршафа. Благодаря ти, Боже!  И двете са си на мястото.

Леля Мария се надигна от леглото, придържайки с ръка тръбичките, който излизаха от мястото на липсващата й гърда.

От другата страна на леглото й същата гледка.

Още помнеше очите на жената пред нея, когато на гишето й подадоха документите със страшната диагноза.  И облекчението, че нейната не е такава.

Сложи слушалките на ушите и си пусна “Dancing Queen” от “Mamma mia”. Затвори очи и се пренесе на гръцкия остров на любовта.

Върна се вкъщи и първото нещо, което направи, беше да отиде на сладкарница с приятели. Да почерпи за здраве, и да заличи спомена.

Зарече се никога повече да не минава през това. Страх, безсилие, безпомощност, и колебание кой път да избере. Всичко друго беше отстъпило на заден план.

Бог й удари леко шамарче.

Да се освести и да живее, в пълнота, да прелива.

Сама се докарах до тук. С мисленето си, с начина си на живот, с емоциите си, с това, че позволявам да съм зависима от волята на другите и от обстоятелствата, със самотата …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

 

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

На Коледа стават чудеса

“Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна” Йоан 16:24

Тя обича Коледа.
Иска й се да я обича. Толкова много има нужда от споделена Коледа. Като нормалните хора, онези, със щастливите семейства.
А имаше моменти в миналото, когато я мразеше. Защото по Коледа имаше най-много работа и беше изтощена от умора.
Защото вкъщи й се искаше да се отпусне и да празнува, но нещо все не достигаше.
Не достигаше и през последните години.
Тя се стараеше много, украсяваше, организираше всичко, пътувания, поемаше разноските, готвеше, беше красива и весела, но й оставаше горчив послевкус.
Той не обича Коледа.
Не се знае дали ще празнуват заедно.
Но тя тайничко се надява, без да настоява. Вярва, че ако така трябва, ще са заедно на Коледа.
Ето че идва Бъдни вечер.
Купува подаръците в последния момент, но го прави с удоволствие.
Толкова е хубаво да има за кого да купуваш коледни подаръци!
С любов приготвя коледните ястия.
Домът й е топъл и светъл, ухае на джинджифилови бисквити, коледната трапеза е изискана на светлината на свещите.
Тя си тананика звучащите от компютъра коледни песнички.
Нейното пораснало момче й помага.
Боже, колко е хубаво, че си е у дома!
А го нямаше почти цяла година.
Той идва.
Пътувал е отдалече.
Влиза по неговия спокоен и уверен начин, без много шум …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова