Блог

“Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна” Йоан 16:24

Тя обича Коледа.
Иска й се да я обича. Толкова много има нужда от споделена Коледа. Като нормалните хора, онези, със щастливите семейства.
А имаше моменти в миналото, когато я мразеше. Защото по Коледа имаше най-много работа и беше изтощена от умора.
Защото вкъщи й се искаше да се отпусне и да празнува, но нещо все не достигаше.
Не достигаше и през последните години.
Тя се стараеше много, украсяваше, организираше всичко, пътувания, поемаше разноските, готвеше, беше красива и весела, но й оставаше горчив послевкус.
Той не обича Коледа.
Не се знае дали ще празнуват заедно.
Но тя тайничко се надява, без да настоява. Вярва, че ако така трябва, ще са заедно на Коледа.
Ето че идва Бъдни вечер.
Купува подаръците в последния момент, но го прави с удоволствие.
Толкова е хубаво да има за кого да купуваш коледни подаръци!
С любов приготвя коледните ястия.
Домът й е топъл и светъл, ухае на джинджифилови бисквити, коледната трапеза е изискана на светлината на свещите.
Тя си тананика звучащите от компютъра коледни песнички.
Нейното пораснало момче й помага.
Боже, колко е хубаво, че си е у дома!
А го нямаше почти цяла година.
Той идва.
Пътувал е отдалече.
Влиза по неговия спокоен и уверен начин, без много шум …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. Лука 6:38

„Първо трябва аз да имам и тогава ще мога да давам и на другите.” – чува по радиото в таксито на път за офиса.
Водещите охотно се съгласяват: „Така е, първо получи и после дай”.
– Добре, че не слушам радио! – не издържа тя. Чувате ли как прокарват идеята, че трябва първо ти самият всичко да имаш и едва тогава да започнеш да даваш? – пита тя шофьора на таксито.
– Явно първо всички трябва да станем богати и тогава да даваме на нуждаещите се – обобщава той с горчивина.
– А в Библията е точно обратното: Давай, и ще ти се даде! – е казал Исус Христос.
Принципът на отворената ръка: Когато ръката ти е отворена и дава, и над теб Бог е отворил ръка и изсипва щедро.
В момента, в който си придобил всичко и забравиш какво е да нямаш, и ръката ти се затваря за нуждаещите се, и отгоре се затваря за теб.
В офиса в стаята ѝ влиза чистачката с молба. Жена на около седемдесет години, леко грубовата, пълна с живот и енергия, която колегите шеговито наричат „Мистър Пропър”. Всеки понеделник идва да чисти и ръцете ѝ винаги са пълни с всякакви плодове, каквито ражда градината ѝ, и цветя, разкошни цветя. За нея винаги има отделно. „Дръж! Ти поне оценяваш.” Единственото ѝ развлечение са автобусните екскурзии из страната.
Та влиза милата с молба, която звучи почти задължително, и казва: …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. Матей 7:7 

– Защо ще ходиш чак до София? – недоумява Любовта.
– На семинара на Лили „А сега накъде?“ за кариерно преориентиране за дами.
– Ти си юриста на най-голямата компания за вятърна енергетика?!
– Стига с това право! Писна ми да решавам сложни казуси всеки ден и да съм заровена в бумаги.
От години ми тежи и не е моето нещо.
Искам да съм на Моето Място, искам да помагам на жените да са жени, осъзнати, щастливи и пълноценни.
Искам да срещна себеподобни.

И й тръгна като по вода.
В нощния влак Варна – София шафнерът на спалния вагон, един достолепен чичо с весело пламъче в погледа, я кръсти „Елегантната“.
Такава си беше – елегантна, с прическа, скипрена, без никакви очаквания, с надежда и добро настроение.
Трябваше да се на най-горното легло в купето, беше препълнен влакът.
Синът й и Любовта направо я съжалиха.
Но без да го е молила, шафнерът я настани в друго купе, на средното легло, с една много приятна възрастна дама, която горещо и неколкократно го беше помолила да я премести също от горното легло.
Настаниха се по леглата и тя вместо да светна лампата над главата си, натисна едно бутонче с надпис: “i”.
След малко се разнесе развеселения глас на шафнера:
– За сведение на елегантните, лампата е малко по-нагоре.
– О, извинете, руса съм!
И всички избухнаха в смях …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.  1Коринтяни 13:1

“Здравей!”
Неговото сладко “р” прозвучава в ухото й.
Онова “р”, от което години наред й се разтуптяваше сърцето.
Сега я обзема топло чувство. И радост, че го чува отново. През хилядите километри разстояние.
– Здравей! – казва тя, а мислено добавя “приятелю”.

Гласът му я връща двадесет и седем години назад.
Беше като гръм.
В момента, в който погледите им се срещнаха. На изпращането за казармата на неговия най-добър приятел.
Бяха на осемнадесет.
Носеше я на ръце. Разсмиваше я.
А тя потъваше в очите му, най-яснозелените очи, пълни с любов.
Знаеше, че ще се оженят, щом свърши казармата.
Чакаше го и броеше дните. Още малко.
И тогава започна да мисли, умницата.
“Много сме млади, животът е пред нас”. “Той е много красив, винаги ще се съмнявам дали ще е само мой”. “Къде ще живеем?”, и още, и още глупости, с които я атакуваше умът й.
Срещна някой, за който след време се запита: “Боже, къде са ми били очите?” и забрави за любовта.

Мислеше, че всички мъже са като него …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова

Имало и други “бели врани”, какво облекчение!
Вашите деца може да са малки и да се чудите как да ги възпитавате и към какво да ги насочите за в бъдеще, а моят син е на 21 години и ме научи на много неща.
Първото от тях е, че не е задължително един човек да е отличник в училище, да е послушен, без собствено мнение и всички учители да го харесват, за да стане добър човек и да има удовлетворение от живота си.

За мен, пълната отличничка (в училище и в университета) и винаги харесваната от всички, това си беше голям шок. Но когато осъзнах, че едни от най-великите личности, оставили следа в историята, са били хора без отлични оценки, завършили с триста зора и без университетско образование, се укротих и го оставих да върши нещата по своя начин. Защото трябваше да се съглася с него, че системата на средното ни образование като цяло е архаична и унифицираща, демотивираща, и не толерира оригиналното и различно мнение.

Е, и той завърши. И сега уверено върви по своя път, изкачвайки се нагоре. По неговия начин. С неговите грешки и успехи.

Има мечта. Иска да има собствен бизнес и трупа опит. Започвайки от най-ниското стъпало. Учи се да бъде мъж и да е отговорен за решенията си и за живота си. Всичко, с което се захване, има успех и хората са възхитени колко е млад, а колко зряло разсъждава и постъпва. Но той си знае цената и има самочувствие. И се цели високо. Знам, че ще постигне много.
Като малък искаше да стане “мотокросист” – негова дума, а като по-голям – тираджия в пустошта или дървосекач в Канада, гледайки предаванията по Discovery Channel.

Насочвах го да учи “Право”, защото аз това съм завършила и е сравнително престижно. Освен това на него изобщо не му върви математиката, иначе бих го направила електроинженер.  Мислех си, че щом обича да комуникира, да защитава тезата си и да се бори срещу несправедливостите, правото е най-добро за него.

Но не бях съобразила, че той не обича да чете и да е заровен в дебелите книги, и да е в рамки, а и няма да издържи затворен в офис и зад бюро по 8 – 12 часа дневно, затрупан от бумаги.

За малко да ме послуша и добре, че поговорихме точно преди записването за приемните изпити. Защото осъзнах, че ако го тикам към нещо, което не е неговото нещо и той не го е избрал, той няма да е успешен и рискът да не се справи, да се почувства тъп и неудачник, и да се комплексира, е много голям. Имах такива колеги в университета.
Спрях да слушам хората, излязох извън общоприетите модели, спрях да контролирам и започнах да го обичам, да го подкрепям и да вярвам в него. Станахме близки и се научихме да общуваме, да си говорим и да си имаме доверие …

Как продължава? Прочети в книгата “Моето Място”.

Вярвай и продължавай да вървиш!

Елина Попова